Швейцария ами!

Туристи правят снимки, возейки се в зъбчатата железница Юнгфраубан в Швейцария.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата! – така възкликва Алеко Констинтинов през 1895 година след една екскурзия до Погановския манастир. И завършва: Има бъдуще нашата хубава България!

Често се сещах за този пътепис, докато имах възможност да попътувам из Швейцария. Гледах, слушах и си мислех такива неща, заради които Щастливеца сигурно щеше да ме цапне по устата.
Можете да си представите изненадата ми, когато ни казаха, че в Швейцария водата е от Алпите и може да се пие дори от фонтаните. Опитах – вкусна и студена е. Опитаха и другите – от 40 души никой не се оплака от нищо. За нашата вода вие си знаете.
Стотици километри пропътувахме из Алпите, на много места беше сечено. Трупите лежаха прилежно подредени край пътя, а зад тях като стена стоеше гората – гъста, зелена, жива. Тук съм виждал безогледно да убиват гори, след камионите остава пустош.





Товарен влак се движи по старата оригинална линия в Швейцарските Алпи.       Снимка: en.wikipedia.org
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дворецът на кирилицата в Плиска

Още малко за празника

Светите братя създават писменост по поръка на великоморавския княз Ростислав. Личната му цел е да запази поданиците си от латинизиране, т.е. да запази престола и династията. Българите, като народ и държавност, нямаме никакъв принос към началото на това дело. И огромна, неоценима заслуга за превръщането му в неотменност в световната история. Защото..

публикувано на 24.05.18 в 12:25
Фотоколаж: Георги Журков, Станини Дешева, мемориал на таврийските българи в гр. Добрич

„Моята история“ – Георги Журков и съдбата на таврийските българи

Често мислим за българската история само в рамките на съвременните граници на държавата, т.е. процесите тук, събитията тук, личностите тук. Има обаче хора, които определят идентичността си като българска, но живеят в някои случаи на хиляди километри. За семейство представители на една такава общност - диаспора от български исторически емигранти ще..

публикувано на 24.05.18 в 08:25
Защо жителите на община Гърмен продължават да недоволстват срещу ромското гето

За конфликтите, които отнемат от човечността на обществото

Защо жителите на община Гърмен продължават да недоволстват срещу ромското гето в село Марчево – за това говорим с Димитър Димитров, ръководител на програма "Рома" в Институт "Отворено общество" в деня на протеста, който ни връща назад към конфликта през 2015 г. „Комуникацията между ромите и останалото население от с. Гърмен се нуждае от..

публикувано на 23.05.18 в 15:20

За стените на големия град

За изкуството в градска среда в „Нашият ден“ говорим с артиста Точка Илиева в деня на представянето на организирания от платформата " Visionary " проект "Граффопост".В рамките на 5 дни различни артисти ще представят своята визия за промяна на публичните пространства чрез концептуални художествени проекти, подготвени специално за съответната..

публикувано на 23.05.18 в 13:35
Камери и над 10 000 квестора следят за малолетни и наскоро навършили пълнолетие

За матурата като зрелостност

Днес у нас се провежда мащабна спецоперация. Така беше и на двайсет и първи. Тя не е свързана нито с идването на умни чиновници от Брюксел или на държавни глави от Евросъюза и околностите му. Това са матурите. Над 10 000 квестора следят за малолетни и наскоро навършили пълнолетие престъпници. Отделно камери. Около 100 000 деца априори са поставени в..

публикувано на 23.05.18 в 12:30