Документална седмица на Радиотеатъра

Снимка: Даниела Манолова

Продукцията на Радиотеатъра през всяка делнична нощ на следващата седмица от 2.00 часа ще е документална.
Петте заглавия на седмичната селекция не са фикция, не са сътворени от актьорски гласове, а разказват действително случили се неща с действително съществуващи хора.
Названието документална продукция е най-общото възможно название за този тип програми. Точното заглавие на жанра е фичър. Въоръжени дори с пуристични амбициите на книжовниците от Найден Геров насам, трудно можем да намерим български еквивалент, който да е кратък и точен. Описателният превод документална радиопиеса или още по-несполучливото документална пиеса съдържа смислово противоречие, за което отново има чужда дума – оксиморон. Дори в разговорния си вариант, терминът документална пиеса се използва за пиеса, създадена по документи, а това е съвсем друг случай от нашия фичър. Названието документален разказ пък тотално ни отвежда в паралелната плоскост на белетристика, без никаква следа не само от аудио, звук, радио, но и от драматургия.
Авторът на първия фичър, кинорежисьорът Николай Волев, също се изправи пред този проблем по време на постпродукцията и избра названието радиодокумент, което също е доста общо, но поне не съдържа противоречия и заблуди. Една разходка из радиоефира на Европа и Америка показва, че терминът фичър е популярен, но съществуват и варианти. В Полша, например, наричат документалната аудио драматургия репортажи и казват, че толкова висока трябва да е летвата на всеки един репортаж.

В понеделник от 02.00 Ветрогонци разказва една история от историята на Николай Волев. Аудиото Ветрогонци беше създадено като българската продукция в рамките на един мащабен международен проект, в който участваха 11 екипа от 11 балкански страни (Хърватия, Словения, Черна гора, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Румъния, Гърция, Турция, България и Македония) Те работиха заедно с намерението да създадат съвременния аудиопортрет на Балканите: Аз живея на Балканите.
„Аз живея на Балканите“ като аудио идея за цялата разностранност и причудливост на историите, повествователните техники, темите, конфликтите, гласовете, звуците и атмосферите е обединителният център на петте български фичъра.

Във вторник от 02.00 Митарствата на Гърневи в материалния свят следят една история, която започва през 1837 г. в село Илинден, стига до клането в Дъбница, а след това се запилява по света, преминава през висшата администрация на Еквадор, артистичната бохема на Мюнхен в годините преди Втората световна, получава своеобразна регистрация в Световния френски справочник за 100-те европейски художници на 20 век, за да стигне до един златен часовник. С участието на Иван Гърнев, Борис Гърнев, Марияна Иванова и Митра Календарова от Тешево.

В сряда от 02.00 Оставам на подслушване или Еверест, 20 години по-късно съдържа уникални записи с алпинистите, участвали в Първата българска експедиция през 1984, включително последните записи с Христо Проданов, осъществени като радио връзка с базовия лагер. С участието на Христо Проданов, Методи Савов, Николай Петков, Иван Вълчев, Кирил Досков, Дойчин Василев, Милан Огнянов и други участници в експедицията тогава и 20 години по-късно.

В четвъртък Изпращането не е като посрещането на Светослав Драганов с музиката на Георги Дончев проследява изумителната история на Хани и Ахмед, написана звуково на пет езика - български, френски, английски, виетнамски и арабски. С участието на Иван Гарелов.

Последният фичър на своеобразната ни панорама „Аз живея на Балканите“ в петък, от 02.00 часа, пак на Милан Огнянов, разказва за времето на развития социализъм, когато двама приятели от двете страни на желязната завеса си пишат писма. Наистина от епистоларния жанр може да стане прекрасен фичър, когато и двамата пишещи са джазмени, и пишат хем за джаза, хем за всичко, хем за себе си и света. С участието на Милчо Левиев и Хъмфри, чиито писма са прочетени от Богдан Глишев. Зад името Хъмфри се крие Румен Петров, добър приятел на Милчо Левиев, джазмен и джаз пропагандатор, когото наричали Паисий Хилендарски на джаза. Писма до приятел е условно най-старата продукция през тази седмица, правена е през 2002 г., но проверете дали е остаряла. В петък от 2 часа през нощта.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

Галерия

През цялата време на записите на всички тези случили се, но вече отлетели във времето и все пак, запазени като аудио, неповторими ситуации от, около, преди и след създаването на едно художествено творение, на една пиеса, стъпка по стъпка, ние, 2-мата автори на този проект, маневрирахме често с 7 вида техника в ръце: 1 сериозна техника за запис,..

публикувано на 11.07.18 в 15:07

Едно столетие с Бергман: за детството, родителите, любовта и демоните

Панорамата на Бергман продължава и във времето на Запазена марка Радиотеатър от 9 до 13 юли, седмицата преди 100-годишния рожден ден на великия създател на филми, радио и театър. В понеделник и вторник са 2-те части на Лични разговори . Постановката на Радиотеатъра е направена върху драматизацията на Яна Добрева с участието на Александра..

публикувано на 09.07.18 в 09:05
Колаж Даниела Манолова

Едно столетие с Бергман: страст, емоция и топлина

„Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина“ - така го определя Франсис Форд Копола. Вече 100 години светът живее с присъствието на Бергман, с неговите разговори за детството, родителите, любовта, живота, смъртта и особено за демоните, които води както в малкото интервюта, които по принцип е ненавиждал да дава,..

публикувано на 08.07.18 в 08:10
Колаж Даниела Манолова

Съдебно-криминалните афери с пишещи машини според Жан Кокто

Радиотеатърът представя Ицко Финци, Катя Зехирева и Венелин Пехливанов в "Пишещата машина" от Жан Кокто в неделния следобед на 8 юли от 16.00.    "Пишещата машина" е написана за сцена и първото й представление е било на 19 април 1941 г. в театър Hebertot в Париж.  Режисьорът на първата й постановка е Реймон Руло и елементи от нейния театрален афиш можете..

публикувано на 07.07.18 в 08:20

Драмата на една жена, чиято трагична съдба е белязана от Възродителния процес

През 2013 г. Силвия Чолева издаде сборника си с разкази „Гошко“. Майсторски разказни истории за уж на пръв поглед дребни, ежедневни неща, зад които обаче се крие дълбокия смисъл на всеки наш ден. Един от тези разкази беше „Името“. Две години по-късно този разказ се превърна в драматургичен текст и бе поставен от редакция „Радиотеатър“. Много пъти по време..

публикувано на 30.06.18 в 09:05