Елина Гаранча и новите ѝ героини

Сряда, 11 октомври, от 14.30 часа
Елина Гаранча
ЕПА/БГНЕС

Мисля, че трябва да надникнем във вътрешния свят на всички тези жени и те да бъдат пример за хората, които по някаква причина са в тежък момент от живота си - нещастна любов, предателство, загуба на власт, сбогуване с близки. В моя всекидневен живот аз съм всичко: мога да бъда ревнива, да се гневя, да бъда смешна, да бъда тъжна. Животът е като голяма цветна книга. Така че жените от този албум принадлежат към голяма цветнаа книга – казва Елина Гаранча, за ариите, които е записала в диска си.
Започнах с бароков репертоар, последва Моцарт, после белкантовите роли и по-драматичните неща. Никога не съм представяла образ на Верди на сцената или например опера Снимкана веристите, така че това е новото за мен. Сега чувствам, че е време да продължа по-нататък, така че сегашният репертоар е новата Елина с нови, вълнуващи предизвикателства. Аз съм много щастлив, че съм готова за тях. В този момент чувствам, че е добре да се променя и да стигна до други върхове!
Миналат година тя изпълни за първи път Сантуца от „Селска чест“ на Маскани. На 2 октомври 2017 дебютира в своята първа голяма вердиева роля – Еболи от „Дон Карлос“ и то на сцената на Парижката гранд опера, и то с партньори Йонас Кауфман – дон Карлос, Соня Йончева-Елизабет и Илдар Абдразаков-Филип II.
За мен не е професионално да изляза на сцената и да изгоря, казва тя, Първата ми цел е да представя гласа си, към това добавям не в конкретния ред, израз, характер, емоция. Но на първо място е гласът. Та нали преди всичко съм певица. Иначе бих била актриса.
Кариера на Елина Гаранча се развива бляскаво от самото начало – след първите спечелени награди на певчески конкурси идват дебютите на световните фестивали и сцени – започва от Залцбургския фестивал през 2003 г., на следващата година вече е във Виенската опера, следва Париж, а през 2008 г. – Метрополитън опера Ню Йорк. Г-жа Гаранча е нещо истинско. Модерна певческа техника адаптирана към трудностите на росиниевия стил от началото на 19 век с изискванията за бързина и блясък. Тя беше единствената, която се чувтваше изцяло комфортно на сцената, пише нюйоркската критика за нейната Розина.
Записите в диска са осъществени с общинския оркестър на Валенсиа, диригент Роберто Абадо.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Патриция Копачинская

Патриция Копачинская - в очакване на „Грами”

Придвижвам се от един концерт към друг, но всички композитори са с мен на сцената. Като ангели са. Свиря Шьонберг, а там са Бах и Моцарт, и Бетовен. Всички са с нас. Една суперзвезда свири в София. Наричат я „музикален екстремист”, „дивото дете на класическата музика”, „босоногия ангел”, а тя е просто музикант. Не свири на „Страдивариус”, не е огромна..

публикувано на 16.01.18 в 09:30

Меценати, продуценти

Насочваме вниманието Ви към личности, които и в далечния 17-ти век, и в съвремието ни са в услуга на музикантите: меценати, импресарии, продуценти. Хора с предприемчивост, нюх за талантите, хора с пари или способни да намират средства, за да лансират известни и нови имена, да дават ход и да осъществяват музикални „проекти” (както се казва днес). Такава..

публикувано на 15.01.18 в 12:10
Борислава Танева

Музиката на Европа - проект на Софийската филхармония и Музикалната академия в София

На 2 януари започна цикъл концерти в камерна зала „България” и ще продължи до 30 юни. Всеки понеделник ще има концерт посветен на различна държава. Входът за концертите е безплатен. Има ред само в първия и последния концерт. Първият е от Естония, от която България поема европредседателството, а последният е от Австрия, която пък поема от нас ръководството..

публикувано на 15.01.18 в 09:30
Алберто Дзеда

Фламандската опера с почит към незабравимия диригент и музиковед Алберто Дзеда

Тази година традиционният новогодишен концерт на Фламандската опера е бил необичаен. Състоял се е на 6 януари в зала „Елизабет” в Антверпен и е бил в памет на покойния италиански диригент и изследовател Алберто Дзеда (2 януари 1928 – 6 март 2017), посветил почти цялата си кариера на творчеството на Джоакино Росини. Първоначалната идея е била събитието да..

публикувано на 14.01.18 в 13:30
Сцена от операта „Фалстаф”

Прочутият австриец Кристоф Валц постави последния оперен шедьовър на Верди - „Фалстаф” в Антверпен

Кореспондентът на „Неделен следобед” в Белгия - Милен Венков, споделя впечатленията си от предновогодишната продукция от сезона на Фламандската опера в Антверпен. Постановката на „Фалстаф” е на известния австрийски актьор Кристоф Валц, двукратен носител на две от най-престижните филмови награди – Оскар и Златен глобус. Валц се завръща в ролята на..

публикувано на 14.01.18 в 12:00