Елина Гаранча и новите ѝ героини

Сряда, 11 октомври, от 14.30 часа
Елина Гаранча
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мисля, че трябва да надникнем във вътрешния свят на всички тези жени и те да бъдат пример за хората, които по някаква причина са в тежък момент от живота си - нещастна любов, предателство, загуба на власт, сбогуване с близки. В моя всекидневен живот аз съм всичко: мога да бъда ревнива, да се гневя, да бъда смешна, да бъда тъжна. Животът е като голяма цветна книга. Така че жените от този албум принадлежат към голяма цветнаа книга – казва Елина Гаранча, за ариите, които е записала в диска си.
Започнах с бароков репертоар, последва Моцарт, после белкантовите роли и по-драматичните неща. Никога не съм представяла образ на Верди на сцената или например опера Снимкана веристите, така че това е новото за мен. Сега чувствам, че е време да продължа по-нататък, така че сегашният репертоар е новата Елина с нови, вълнуващи предизвикателства. Аз съм много щастлив, че съм готова за тях. В този момент чувствам, че е добре да се променя и да стигна до други върхове!
Миналат година тя изпълни за първи път Сантуца от „Селска чест“ на Маскани. На 2 октомври 2017 дебютира в своята първа голяма вердиева роля – Еболи от „Дон Карлос“ и то на сцената на Парижката гранд опера, и то с партньори Йонас Кауфман – дон Карлос, Соня Йончева-Елизабет и Илдар Абдразаков-Филип II.
За мен не е професионално да изляза на сцената и да изгоря, казва тя, Първата ми цел е да представя гласа си, към това добавям не в конкретния ред, израз, характер, емоция. Но на първо място е гласът. Та нали преди всичко съм певица. Иначе бих била актриса.
Кариера на Елина Гаранча се развива бляскаво от самото начало – след първите спечелени награди на певчески конкурси идват дебютите на световните фестивали и сцени – започва от Залцбургския фестивал през 2003 г., на следващата година вече е във Виенската опера, следва Париж, а през 2008 г. – Метрополитън опера Ню Йорк. Г-жа Гаранча е нещо истинско. Модерна певческа техника адаптирана към трудностите на росиниевия стил от началото на 19 век с изискванията за бързина и блясък. Тя беше единствената, която се чувтваше изцяло комфортно на сцената, пише нюйоркската критика за нейната Розина.
Записите в диска са осъществени с общинския оркестър на Валенсиа, диригент Роберто Абадо.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Емил Главанаков дирижира „Бал с маски“

Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв път представя на варненска сцена шедьовъра на Верди и заедно с режисьора Николай Николов, и разбира се солистите постигат завиден успех. Ето как композиторът Димитър Тъпков оценява премиерния спектакъл на „Бал с маски“ във Варненската опера през март 1956 година: „Главанаков е стигнал до този предел в..

публикувано на 21.07.18 в 08:20
Юри Чарийски

Камен бряг с Десета лятна приключенска фотоакадемия и Четвърти фестивал „Джаз на село“

Това изключително будителско начинание на живеещия във Виена фотограф Юри Чарийски – Приключенската фотоакадения и следващият я веднага след приключването ѝ джаз фестивал (основан съвсем спонтанно преди четири години, съвместно с братя Владигерови ) – е част от общия възход на Северното Черноморие, който забелязваме през последните години (наред със..

публикувано на 20.07.18 в 18:46

„Бал с маски”, опера в три действия от Джузепе Верди (съдържание)

Премиера: Рим, театър Аполо, 17 февруари 1859 г. Либрето: Антонио Сома по “Густав ІІІ или Бал с маски” на Йожен Скриб. Премиера в България: София, 22 октомври 1926 г. Първо действие Първа картина Бостън, зала в замъка на Рикардо, граф Уоруик, английски губернатор на Масачузетс в Бостън. Всички очакват графа. Между присъстващите са и офицерите..

публикувано на 20.07.18 в 09:40

Константин Илиевски – родолюбец и космополит

На 20 юли „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“ остават верни на традицията да представят в своите петъчни издания портрети на утвърдени български изпълнители и композитори. Личността, с която ще запознаем меломаните, успява по впечатляващ за младостта си начин да съчетае качествата на космополита и родолюбивия порив на един своеобразен..

публикувано на 20.07.18 в 09:25

Среща с неизчерпаемата енергия и талант на младия баритон Атанас Младенов

Атанас Младенов е роден в София в семейство на музиканти. Самият той споделя, че е израстнал в коридорите на Софийската опера, тъй като родителите му свирят в оркестъра. От ранна детска възраст започва да свири на цигулка, а по-късно, в тийнейджърските си години започва и да пее. Дебютира на професионална сцена в „Хубавата Елена“ когато е в четвърти курс..

публикувано на 19.07.18 в 14:00