В тези дни, когато историческата справедливост беше възстановена и в Албания беше признато съществуването на българско етническо малцинство (предаването „Премълчаната история”, трябва да подчертаем, на два пъти имаше тема българските селища по източната албанска граница, а гост беше доц. Веселка Тончева от БАН, благодарение на чиито усилия обичаите на българите по онези земи бяха подробно изучени, описани, документирани текстово, аудиално и визуално), въпросът с останалите иззети от България земи става все по-актуален и значим. Особено много в Западна (Беломорска) Тракия, където следите от някогашните процъфтяващи български поселения са почти заличени. В този смисъл книгата на Димитър Шалапатов, член на ръководството на Тракийските дружества в България и председател на организацията в Хасково, е изключително ценно свидетелство и реконструкция на българското присъствие в Западна Тракия. Скрупульозно, добросъвестно и педантично авторът изброява стотици български селища, посочва водещите фигури в тях - учители, свещеници, замогнали се от труда си стопани, участници в революционните движения и жертви на жестоките погроми; това е книга-памет, възстановяваща и възвръщаща историческата правда. Един вид мемориал за благоденстващи българи, които вследствие историческите превратности се превръщат в бежанци, загубили не само дом и имот, а много често и най-близките си. Затова предаването „Премълчаната история” се обръща към онези географски ширини и исторически реалии, за да ги възстанови и разговори, за да се разбере, че от изгубената тамошна България все пак са се запазили свидетелства, които е редно и необходимо да съхраним и - ако може - предадем на потомството. Тази е причината в предаването да гостува Димитър Шалапатов, който подробно ще разкаже за онази тамошна България.
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Георги Братов обикновено се представя като "бай Георги от Свищов", но в битието му на български пенсионер няма нищо обикновено. Той сърцато се втурва да помага, колчем чуе за бедствие някъде из родината, но не това го прави толкова тачен гост в "Покана за пътуване". Бай Георги е обиколил 60 държави, някои от които, като Нова Зеландия например, съвсем..
Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с..
Дългогодишният журналист в програма "Христо Ботев" издаде поредната си книга с интригуващото заглавие "Господ няма да ми се сърди". В нея авторът описва и тълкува народните лечебни практики, чрез които българите християни от незапомнени времена са се справяли с телесното и душевното страдание на ближния. Главните носителки и пазителки на..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
