Премиерата на документалната книга „16-та република ли?” с автори проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова е факт. Интересът към изследванията и документите, доказващи поредица от грешки в предаването на история, също впечатлява - най-вече проявен от страна на хиляди млади хора.
Българо-съветските отношения след Втората световна война са ключов фактор за обяснението на поредица от факти, касаещи и съвременна България. Защо в бурните времена на 90-те години на миналия век на мястото на старите комунистически митове се раждат нови антикомунистически и кой „плаща” за партийните злоупотреби с история и търсенето на фалшиви исторически сензации?
Едно е сигурно - изразът „16-а република” е изфабрикуван през 90-те години на ХХ век, защото не фигурира в стенограмите на скандалния декемврийски пленум от 1963 г., когато се предлага по-тясно сближаване и евентуално сливане между България и Съветския съюз. Сигурно е и, че тогавашният съветския лидер Никита Хрушчов отказва и двете предложения. Друг е въпросът, че Тодор Живков преследва подобна цел за извоюване на привилегировано положение на България пред останалите страни от съветския блок последователно през годините в разговори с Брежнев, Черненко и дори - с Горбачов. Последният опит е повече от безнадежден и някак фатален за самия български тоталитарен лидер.
Куриозно ли звучи днес, че присъединяване към СССР са предлагали словашки и дори полски комунисти? Доколко самият Живков е използвал всичко това като „маньовър”, съгласно неговия речник? Доколко спиралата на историята е предопределена и има ли общо между интернационалната идеология на комунистите от ХХ век и съвременния глобализъм - отговори на тези и други въпроси в звуковия файл.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
