Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фичър за мигриращото човечество

БНР Новини

През 2015 г. авторката на все още неродения, но вече сериозно обмислен фичър тръгва по следите на едно разследване, разследване, което само по себе си продължава около 8 години, приключва 2005 и търси причините, обстоятелствата и виновните за трагичното потопяване на албанския кораб Катери и Радъс /Kateri i Radës, превозващ бежанци, търсещи препитание в Италия. Пасажерите са 115. Годината е 1997. 4.30 следобед, 28 март. Потъването и потопяването стават на 56 км от италианския бряг, Отранто. А мястото на тръгване е Вльора.

Вльора е второто по големина пристанище в Албания след Дуръс и е разположено на дъното на дълбоко изрязан адриатически залив със същото име. Градът е основан в 6 век пр.н.е. от древните гърци, става важен търговски град в римско време под името Аулон, дори за известно време е бил завладян от българите и приобщен към патриаршията в Константинопол. До края на Втората световна война Вльора е многократно завладяван от различни нашественици, а непосредствено след края на войната и началото на комунистическия режим пристанището е дадено под наем на Съветския съюз като военноморска база за подводници. Съветският съюз заплашва да окупира Вльора със съветски войски през април 1961 г. вследствие на конфликт между албанския диктатор Енвер Ходжа и Никита Хрушчов, когато Албания решава да подкрепи китайската страна в разцеплението в световното комунистическо движение. Заплахата не се осъществява поради едновременното развитие на кризата с кубинските ракети, но Енвер Ходжа осъзнава колко уязвима е Албания и след като СССР нахлува в Чехословакия през 1968 г., той построява стотици хиляди бетонни бункери, които все още затъмняват целия албански пейзаж.
Ферибот свързва този вече прочут летен курорт с отсрещните италианските пристанищни градове Бриндизи и Отранто. За албанците Вльора е перлата на албанските курорти на Адриатическо море.
На пристанището във Вльора Йорданка за първи път включва микрофона си и решава да потърси свидетели на една катастрофа с мигранти, отдалечена във времето с 20 години, но същевременно напълно актуална в несекващите времена на безпрецедентно миграционно напрежение, в дъното на което стои не само въпросът до каква степен една държава да си позволи принудителни действия, диспропорционални на риска от чуждо проникване, но и въпросът за защита на хора в нужда в съответствие с европейски и международни стандарти.

Трагедията от Отранто става обект на албански народни песни, които свързват събитието с традицията за ходене на гурбет, разпространена далеч преди Втората световна война, както и с песенната фолклорна традиция на оплаквачките.

Снимка

Части от кораба Катери и Радес са транспортирани до бетонна платформа в италианското пристанище Отранто като паметник на трагедията. Проектът струва 150 000 евро, поверен е на гръцкия скулптор Костас Вароцос и заглавието му е Приземяване. Произведение, посветено на миграцията на човечеството. Преди изпълнението му останките от кораба са били запазени в един ъгъл на пристанището на Бриндизи. Семействата на загиналите пасажери поискали мощите на Катери и Радес да бъдат поставени в Албания, след като италианските медии съобщили, че трябва да бъдат използвани като паметник.
20 години по-късно, тази събота, Документално студио представя Потопяването, фичър за трагедията от Отранто.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30