Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите и Платоновите архетипи

„…Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако про­странството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“
                                                                                                                                     Хорхе Луис Борхес


В едноименния си разказ, дал заглавието на „Пясъчната книга”, родоначалникът на магическия реализъм и един от най-великите писатели на всички времена, се опитва да обясни не само безкрайността.
А този негов сборник, публикуван през 1975 година, отново е пълен  с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем за мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“, в прозата на Борхес фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. И според издателите, сънищата, които я населяват, продължават да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите, след като бъде затворена и последната страница.
„Пясъчната книга” съдържа 13 разказа, преводът е на Светла Христова, Стефан Касъров е художник на корицата, пестеливо и стилно избрал за лице на този сборник метафората на безкрайността.
Кремена Димитрова ни представи „Пясъчната книга” на Хорхе Луис Борхес в „Артефир”.


ВИЖТЕ ОЩЕ

„Спомени за рециклиране“ с Айча Заралиева

Искало ли ви се е не просто да се отърсите от лошите спомени, а направо да ги заличите? Да ги премахнете като лейкопласт, който никога не покривал открита и болезнена рана? За съжаление, това е невъзможно. Няма как да премахнем нещо, което е част от същността на човека и неговата емоционална памет. Това, което можете да направите с лошите спомени, обаче..

публикувано на 17.10.18 в 15:10

Библиотеката на София 90 години в/и Града

Дори и за ден да посетите София, пътят ви най-вероятно ще мине през знаковия площад „Славейков“ и покрай забележителната сграда, в която днес се помещава Столичната библиотека.  Навярно дори столичани, които всекидневно пресичат площада или влизат в библиотеката,  рядко вдигат глава нагоре, за да видят скулптурите, които увенчават централния вход...

публикувано на 16.10.18 в 16:10
Кадър от „8 минути и 19 секунди”

Български филм е сред фаворитите на CineLibri

Официалната церемония за награждаването на победителите в конкурсната програма на CineLibri  фест ще бъде довечера (16 октомври) в зала 1 на НДК. Авторитетно международно жури, начело с Мартичка Божилова, съосновател на една от най-успешните български продуцентски компании, ще обяви имената на филмите-призьори в кино-литературния фестивал..

публикувано на 16.10.18 в 16:02
Сцена от спектакъла „Хлапачката от 13-ия етаж“

За въпросите, които театърът задава

Как любовта се деформира до степен на домашен тормоз? В какво е силата на жертвата и слабостта на насилника? Тези думи могат и да звучат много красиво, почти като стих, но те са част от анонса към един спектакъл „Синята брада - брак без приказка“ на режисьорката Василена Радева и сдружение „Паник Бутон Театър“, който ще се играе в следващите дни..

публикувано на 16.10.18 в 13:57

Киномания 2018 – очаквания и акценти

Лятото може и да не е тук, но сезонът на фестивалите продължава. И докато в момента тече кино-литературният фестивал „Синелибри“ до 24 октомври, нищо не пречи да се подготвим за Киномания 2018 през ноември. Миналата година фестивалът беше открит с дългоочаквания дебют „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. Сега ни предстои да видим – „Времето е наше“..

публикувано на 16.10.18 в 13:24