Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите и Платоновите архетипи

„…Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако про­странството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“
                                                                                                                                     Хорхе Луис Борхес


В едноименния си разказ, дал заглавието на „Пясъчната книга”, родоначалникът на магическия реализъм и един от най-великите писатели на всички времена, се опитва да обясни не само безкрайността.
А този негов сборник, публикуван през 1975 година, отново е пълен  с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем за мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“, в прозата на Борхес фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. И според издателите, сънищата, които я населяват, продължават да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите, след като бъде затворена и последната страница.
„Пясъчната книга” съдържа 13 разказа, преводът е на Светла Христова, Стефан Касъров е художник на корицата, пестеливо и стилно избрал за лице на този сборник метафората на безкрайността.
Кремена Димитрова ни представи „Пясъчната книга” на Хорхе Луис Борхес в „Артефир”.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Калев, Силви Вартан и Людмил Фотев в Пето студио на БНР

В навечерието на двата си концерта в България Силви Вартан бе специален гост на БНР

В Пето студио Кирил Калев и Людмил Фотев разговаряха с нея за първите ѝ спомени и хората, предопределили артистичната ѝ съдба. Емоцията на Силви бе неподправена при досега ѝ с техни снимки – режисьорът на първия ѝ филм, „Под игото“, Дако Даковски, чиято дъщеря е част от програма „Христо Ботев“, брат ѝ Еди в компанията на Гошо Минчев... И най-вече,..

обновено на 21.04.18 в 15:37
Американският рапър Кендрик Ламар получи тазгодишата награда

Журналистика с душа или наградите „Пулицър“

За пореден път имената на „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ са сред спечелилите престижната награда „Пулицър“. До тях се нареждат и тези на агенция „Ройтерс“ и списание „Ню Йоркър“. Изненадата обаче, поне за традиционно мислещите, както ги нарича проф. Милко Петров, преподавател по Чуждестранна журналистика в Софийския университет, идва с името на..

публикувано на 20.04.18 в 19:05

Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи

Първото издание на Софийския международен литературен фестивал, посветен на децата и младежите, се провежда от 18 до 22 април в пространствата на Младежкия театър „Николай Бинев“ . Събитието се организира от Асоциация „Българска книга“ и е част от Културната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Литературният фестивал..

публикувано на 20.04.18 в 15:50

Хрумвания на добронамерения писател Михал Вивег

Заглавието е игра на думи с първата книга на изключително популярния чешки писател Михал Вивег, която излезе у нас – „Хрумвания на добронамерения читател“. В нея Вивег показа умението си успешно да имитира и да пародира различни писателски стилове – и чешки, и чуждестранни. След това излязоха още няколко романа на български на чешкия автор. В заглавието..

публикувано на 20.04.18 в 14:40

„Закуска в ателието“ – изложба на Атанас Хранов в галерия „Ракурси“

На 17-и април в галерия „Ракурси“ се откри изложбата на художника любител на пътешествията Атанас Хранов, озаглавена „Закуска в ателието“. За нея писателят и поет Александър Секулов споделя: „Закуска в ателието“ е заглавие, което привидно успокоява драматичната тревожност в картините от новата изложба на Атанас Хранов. Бавният вятър на носталгията и..

публикувано на 20.04.18 в 09:05