Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите и Платоновите архетипи

„…Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако про­странството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“
                                                                                                                                     Хорхе Луис Борхес


В едноименния си разказ, дал заглавието на „Пясъчната книга”, родоначалникът на магическия реализъм и един от най-великите писатели на всички времена, се опитва да обясни не само безкрайността.
А този негов сборник, публикуван през 1975 година, отново е пълен  с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем за мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“, в прозата на Борхес фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. И според издателите, сънищата, които я населяват, продължават да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите, след като бъде затворена и последната страница.
„Пясъчната книга” съдържа 13 разказа, преводът е на Светла Христова, Стефан Касъров е художник на корицата, пестеливо и стилно избрал за лице на този сборник метафората на безкрайността.
Кремена Димитрова ни представи „Пясъчната книга” на Хорхе Луис Борхес в „Артефир”.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Нейков

Дебют с респект към словото

Дебютната книга на Красимир Нейков „Естествени неща“ е вече сред читателите и се оценява по достойнство от онези от тях, които са разбрали, че става дума за млад поет, тръгнал по бавния и труден път в овладяване на словото, който не шуми около себе си. При наличието на толкова бляскави поетически звезди, които се ласкаят от многото си „фенове“ и кресливо..

публикувано на 20.01.18 в 12:05

Антисемитизъм и ислямизация в „Проклет роман“

„Проклет роман“ на Евгения Иванова е продължение на предишния ѝ роман „Фото Стоянович“ и разказва за събития от края на 19 век отново през погледа на хора, живели в това време. Авторката, професор по антропология и специалист по Балканите ни предлага един исторически сюжет между документалистиката и фикцията и, както казва самата тя пишейки „се..

публикувано на 20.01.18 в 09:25

Валентина Попова: стар социолог - млад художник

Доскоро Валя, както всички я наричаме, беше наш колега в БНР. Обобщаваше социологическите проучвания и ни обясняваше на какво се дължат резултатите от тях. С една дума, помагаше ни да подобряваме работата си. От известно време, обаче, Валя Попова се пенсионира и започна да рисува. Разви таланта си така, че за Коледа в Мраморното фоайе на БНР бе..

публикувано на 20.01.18 в 09:15
Яна Букова

Константин Павлов преведен на гръцки език

Днеска слънцето навършва сто години... Старците са точно пет и са точно по средата на площада... Така започва поемата „Петима старци“ от Константин Павлов, която излезе на гръцки в превод на поетите Яна Букова и на Димитрис Аллос. Заедно с още две негови стихотворения („Интервю в утробата на кита” и „Прекрасното в поезията или жертва на декоративни..

публикувано на 19.01.18 в 17:14
 Румяна Пенчева (вляво) и Мирела Костадинова

Поезия за деца на Вапцаров в „Приказник“

Освен познатите, но пазабравени за по-възрастните приказки и стихотворения на класиците на българската литература, „Приказник“ на Румяна Пенчева и Мирела Костадинова ни поднася и съвсем неизвестни произведения за деца, открити в богатата документация на Националния литературен музей. Сред тях са, например стихотворенията за деца на Никола Вапцаров..

публикувано на 19.01.18 в 15:10