Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Празнично настроение и коледен дух в концерта на радиосимфониците – директно от зала „България“ в петък, 1 декември, 19.30 часа

БНР Новини
Марк Кадин
Снимка: markkadin.com

По света подготовката за Коледа вече започна. Към нея този петък се присъединява и Симфоничният оркестър на Българското национално радио, който заедно със своя главен диригент Марк Кадин ще зарадва публиката с една изцяло коледна програма. Ще бъдат изпълнени фрагменти из балета „Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски и празничната оратория „Коледа“ на Димитър Ненов – за солисти, смесен хор и оркестър. В концерта участва и Смесеният хор на Българското национално радио (диригент Любомира Александрова), а като солисти ще чуем Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон).

Действието на приказния балет в две действия „Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски се развива в Коледната нощ в малко немско градче.
През 1890 година Чайковски получил от директора на Императорските театри Иван Всеволожски поръчка за едноактна опера и балет в две действия, които трябвало да бъдат поставени в една вечер. Сюжета на операта композиторът заимствал от особено любимата нему драма „Дъщерята на Крал Рене“ (Йоланта) на датския писател Хенрих Херц, а за балета предпочел известната приказка на Ернст Хофман „Лешникотрошачката и кралят на мишките“ из сборника „Серапионови братя“. Приказката била използвана не в оригинал, а от френския й преразказ, направен от Александър Дюма-баща под названието „Историята на лешникотрошачката“. Чайковски, според свидетелството на неговия брат Модест, най-напред сам изложил писмено сюжета на „Лешникотрошачката“ и едва след това пристъпил към съвместната работа с Мариус Петипа, който направил подробен план и съчинил хореографската експозиция. Прославеният майстор, който по онова време вече бил работил в Русия повече от 40 години и бил поставил множество спектакли, дал на композитора най-подробни съвети относно характера на музиката.
Работата на Чайковски над балета обаче вървяла трудно. Тя била и принудително прекъсната през пролетта на 1891 година, когато композиторът трябвало да замине в САЩ за тържественото откриване на Карнеги-хол. Дори на парахода Чайковски продължавал да пише, но разбирайки, че няма да смогне да свърши в определения срок, той изпратил на Андрей Всеволожски писмо, с което го молел да отложи премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ за следващия сезон. Едва след завръщането на композитора в родината работата потръгнала по-активно. През януари и февруари 1892 той завършил и оркестрирал балета. През март на един от симфоничните концерти на Руското музикално общество била изпълнена сюита из музиката към балета под диригентството на самия автор. Успехът бил зашеметяващ: от всичките шест части на творбата пет били повторени по молба на публиката.
Тъй като Петипа бил тежко болен, по сценарий и подробни указания постановката била осъществена от втория балетмайстор на Мариинския театър Лев Иванов. По онова време възпитаникът на Петербургското театрално училище вече бил направил постановките на Половецките танци в „Княз Игор“ на Бородин и танците в операта-балет „Млада“ на Римски-Корсаков. За него балетната критичка Вера Красовска пише: Танцовото мислене на Иванов не просто се опира на музиката на Чайковски, а живее по нейните закони. В отделни елементи на своята постановка Иванов сякаш изцяло се разтваря в музиката, той черпи от нейните съкровени дълбини цялата спокойна, чиста и дори скромна пластика. А Волински добавя В музиката на „Лешникотрошачката“ няма нито един ритъм, нито един такт, който да не се претвори в танц“. Именно в музиката балетмайсторът намира източника на своите хореографски решения. Особено ярко това се проявява в новаторското симфонизиране на танца на снежинките.
Репетициите на „Лешникотрошачката“ започнали в края на септември 1892 година. Три месеца по-късно – на 6 (18) декември – се състояла и премиерата. Ролите на Клара и Фриц изпълнявали деца – ученици в Петербургското имперско театрално училище, което те завършили няколко години по-късно – през 1899 година. Критиките били противоречиви – както положителни, така и крайно отрицателни. Независимо от това балетът се задържал в репертоара на Мариинския театър повече от 30 години. През 1892 сюитата из балета „Лешникотрошачката“ била издадена в преработка за пиано на четири ръце от Антон Аренски. Две години по-късно се появила и преработката на цялата партитура на балета.
През 1923 година спектакълът бил възстановен от балетмайстора Лопухов, а през 1929-та той създал нова хореографска версия на спектакъла. По-късно постановката на балета била осъществявана на различни сцени от различни балетмайстори.
„Лешникотрошачката“ заема особено място сред късните произведения на Чайковски. Тя стои обособено от традициите на балетния жанр, музикалните образи са създадени новаторски. В различните редакции има различни версии на името на главната героиня – Клара и Мари. В оригиналното произведение на Хофман името на момичето е Мари, а Клара е нейната кукла. В Русия от началото на Първата световна война (1914 година) с нарастване на патриотичните настроения сюжетът на балета бил русифициран и главната героиня започнали да наричат Маша. Любопитно е обаче, че Фриц не е преименуван, тъй като той е отрицателен персонаж и тази традиция е в сила и до днес.

В наши дни балетът „Лешникотрошачката“ се радва на огромна популярност. Той е едно от най-изпълняваните произведения в света по време на Коледните празници.
В концерта ще бъдат изпълнени следните фрагменти из балета „Лешникотрошачката“: Малка увертюра, Марш, Танцът на Захарната фея (Фея Драже), Трепак (руски танц), Арабски танц, Китайски танц, танц на мирлитоните (марципан), Валс на цветята; Адажио (па-де-дьо).

Ораторията „Коледа“ на Димитър Ненов е първата голяма вокално-симфонична творба от български композитор, посветена на Рождество Христово. Написана е за солисти, смесен хор и оркестър в периода 1938-39 година. Първоначално произведението е било петчастно (премиерата се е състояла около 1940 година), а по-късно авторът прибавя и шеста част като финал. В цялостен вид „Коледа“ е изпълнена на 7 януари 1944. Впоследствие творбата е „възкресена“ на два пъти на софийска сцена: през 1982, по повод 80-годишнината на Димитър Ненов (изпълнители са Юлия Миланова, Петър Имов, камерният хор и оркестърът на ДМА „Панчо Владигеров“ с диригент Иван Бакалов) и през 1994 – когато е издадена и на компактдиск с диригент Милен Начев, солисти Валери Попова (сопрано) и Александър Крунев (баритон) и Смесения хор на БНР.
Тази вечер, след близо 25-годишно прекъсване, ще имаме възможност отново да чуем ораторията „Коледа“. Солисти ще бъдат Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон). С участието на Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова.

Сопраното Габриела Георгиева завършва Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София през 1998. Същата година специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ Рим, Италия. Работи с Калуди Калудов, а от края на 2002 г. и с Гена Димитрова, които изиграват основна роля за изграждането й като певица.
Георгиева започва професионална си кариера през 2002 във Варна, в ролята на Леонора от операта „Трубадур“ на Верди. С тази роля тя гастролира в Германия, в началото на 2005 г., а през февруари същата година участва в концертно изпълнение на „Аида“ от Верди в Palau de la Musica (Барселона) и в Auditoria Nacional (Мадрид). В началото на 2006 прави записи за Българското национално радио под диригентството на Георги Димитров. От 2006 е солистка на Софийска национална опера, където играе ролите на Абигаиле от операта „Набуко“ (2006), Анастасия от операта „Съдба за двама“ (2006) и принцеса Турандот (2009).
Георгиева гастролира на оперните сцени в Загреб, Грац, Берн, Цюрих, Рим и други.
От 2007 е редовен гост на фестивала „Сплитско лято“ – Хърватия, в ролите на Абигаиле от „Набуко“ и Елизабета от „Дон Карлос“ на Верди.

Баритонът Иво Йорданов е роден във Варна през 1980 година. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” през 2007 в класа на доц. Христина Ангелакова и специализира в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто и Антонио Боае и в оперното студио на Рената Ското в Академия „Санта Чечилия” с Рената Ското, Анна Ванди и Чезаре Скартон.
Иво представя България на конкурса на Би Би Си в Кардиф Singer of the World през 2007. През 2009 г. печели първа награда на 63-то издание на Международния конкурс за млади оперни певци Европейска общност, организиран от Театро лирико спериментале ,,Адриано Белли” в град Сполето, Италия. В продължение на два сезона работи като солист на Театро Спериментале в Сполето. През времето прекарано там, той се обучава при други лауреати на конкурса като Соня Ганаси, Мариела Девия, Луиджи Алва, Ренато Брузон и други.
Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Светослав Обретенов и Проф. Христо Бръмбаров.
Специализира и работи с някои от най-именитите творци в света на операта и камерната музика, сред които Савка Шопова, Хелмут Дойч, Енца Ферари, Райна Кабаиванска и други.
Репертоарът му включва ролите на Доктор Фалке в „Прилепът” от Йохан Щраус-син (2016), Мишоне в „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа (2015-2016), Жорж Жермон в „Травиата” от Верди (2013), както и много камерни и кантатно-ораториални произведения от творчеството на Григ, Златев-Черкин, Дворжак, Малер, Орф, Хендел, Шуберт, Шуман, Рахманинов, Бритън и други.

Концерта може да слушате директно по програма „Христо Ботев”.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цигуларката Мира Глодеану и бароковият ансамбъл „Семпер“

Ден на ранната музика с изпълнения от Букурещ

По случай Деня на ранната музика (21 март) в предаването "Музика хисторика" представяме запис на концерт на бароковия ансамбъл "Семпер", състоял се на 11 ноември 2023 г. по време на Фестивала за ранна музика в Букурещ. Програмата, озаглавена "Soli и Tutti", се базира на редуването на оркестрови творби и произведения за соло инструменти или камерни..

публикувано на 18.03.24 в 17:35
Светлин Русев

Програма "Христо Ботев" излъчва директно концерти от МФ "Мартенски музикални дни"

Със солов рецитал на световноизвестния цигулар и почетен гражданин на Русе Светлин Русев на 17 март ще бъде официално открит 63-ият Международен фестивал "Мартенски музикални дни" . В периода до 31 март фестивалът ще предложи още много музикални изненади както за почитателите на класиката, така и за любителите на джаза и съвременната музика. Своя дебют..

публикувано на 17.03.24 в 16:29
JazzBoree

Новата етно-джаз формация JazzBoree представя първата си песен

На българската музикална сцена се качва нова група, готова да поднесе на слушателите завладяваща смесица от стиловете на българската народна музика и джаза. Савина Стоилова (вокал), Ралица Тонева (саксофон и вокал), Борис Петков (клавишни), Андрей Велков (ударни) – това са талантливите млади изпълнители, обединени под името JazzBoree, което ще..

публикувано на 17.03.24 в 12:05

Жанин Янсен и Камерата Залцбург – очаквано отлична комбинация

Музика от епохата на барока и класицизма звуча на 22 февруари в Двореца на изящните изкуства BOZAR в Брюксел с гостуването на камерния оркестър Камерата Залцбург и холандската цигуларка Жанин Янсен. Изявата бе част от кратко европейско турне на състава, включващо още концерти в Херлен, Фрайбург и Париж. За начало на концерта в Брюксел музикантите..

публикувано на 17.03.24 в 08:40

Легендарен запис на вълшебната приказка "Снежанка" от Римски-Корсаков

Когато прочита пиесата на Александър Островски "Снежанка" през 1874 година, Римски-Корсаков не е особено впечатлен от нея. "Дали не съм прекалено отдаден на идеите на 60-те? Или 70-те изискват оперите да бъдат написани върху сюжети, вдъхновени от живота? Може би съм прекалено привлечен от натурализма на Мусоргски?" – пише композиторът. Тези фактори са..

публикувано на 16.03.24 в 08:05