Революционните македонски вълнения през очите на Йордан Анастасов

Книгата „Йордан Анастасов и Македонското освободително движение“
Снимка: НБКМ

Сега, когато държавните отношения между България и Македония встъпиха в процес на нормализация, а Българската православна църква пое протегнатата ръка и обяви, че започва дипломатически совалки за признаване автокефалия на Македонската православна църква, въпросът за историческото развитие на македонските организации – свързани или несвързани с България – придобива особена актуалност.
Ето защо всяко издание, обглеждащо извътре това движение, представлява огромна ценност и внимателно и проникновено трябва да се чете, проучва, обговаря. В този смисъл излязлата наскоро книга със спомени, очерци и други архивни материали на Йордан Анастасов – един от водещите дейци на лявоориентираната ВМРО, представлява изключително ценен документ, който хвърля светлина върху непознати страници от, така да се каже, „македонските вълнения“ в средата на ХХ век. Сборникът е подготвен за издание от Цочо Билярски, който скрупульозно и точно събира в обемист том най-важното, според него, архивно наследство на Йордан Анастасов. А то никак не е малко: отделно мемоарите, там има портрети на различни македонски революционни дейци, спомени за акции, намерения, осъществявания – изобщо безценно издание, заслужаващо много по-голямо внимание от, за жалост, медийното мълчание, което го обгражда.
Предаването „Премълчаната история“ реши да наруши това мълчание и в броя на 6.ХII.2017 ще обърне специално внимание на излезлия том „Йордан Анастасов и Македонското освободително движение“. Гости в предаването: историкът Цочо Билярски, автор на предговора към книгата, един от най-стриктните познавачи на периода, и проф. Константин Анастасов, син на Йордан Анастасов.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Лора Тасева, проф. Раймонд Детрез и Венета Гаврилова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев”

За чуждестранната българистика в бъдеще неясно

Дори и да няма такова глаголно време в богатата ни глаголна система, то би било най-подходящо, ако говорим за близките и по-далечните перспективи на българистиката извън границите на страната ни. Защо ли? Защото, за да е сравнително ясно бъдещето, трябва да се направят някои неща днес. Българите от различни поколения, живеещи тук или далеч от Родината,..

публикувано на 22.05.18 в 16:45
Френската национална библиотека

Радиоенциклопедия „Библиотеките по света”: Емблематични библиотеки

Доц. д-р Свободна Вранчева, архитект, урбанист и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, ще ни разведе из някои от емблематичните библиотеки по света: съвременната Александрийска, библиотеката на Сансовино във Венеция, на Медичите във Флоренция, Френската национална библиотека, университетските библиотеки към..

публикувано на 22.05.18 в 10:05
Георги Чернев и Кристина Александрова (седнали), Цвета Николова и Дарина Маринова (прави) в студиото на програма „Христо Ботев”

Резултати от конкурса "Зрящи сърца" 2018

Завърши деветият поетичен конкурс за хора с увредено зрение „Зрящи сърца”. Журито в състав: председател Дарина Анастасова – поетеса, ст. редактор в програма „Христо Ботев”, и членове: Георги Чернев – поет, Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – ст. редактор, автор и  водещ на предаването „Познати и непознати”, обобщи резултатите и извърши..

публикувано на 21.05.18 в 17:05
Проф. Росен Коларов

Светлосенките в хирургията

Проф. Росен Коларов е водещ лицево-челюстен хирург, доскоро национален консултант, отдавна преподавател по художествена фотография. Разговорът с него не може да бъде „укротен” само в една област, затова ще преплитаме сюжети от медицината и от изкуствата, от черно-бялата фотография през филми като „Списъкът на Шиндлер” и „Осем и половина”, та до изкуството..

публикувано на 21.05.18 в 09:00
EVA обикаля България всяка събота и неделя, за да се среща с почитателите си

В „Покана за пътуване” – тийн идолът EVA изброди 100-те туристически обекта за 3 месеца, младият Дъблин и до Сандвичевите острови преди 100 години

За слушателите над 15 години името на певицата Ева може да говори нещо само ако са я гледали в мюзикъла „Кабаре” в оперетата или в някоя от постановките на частни театри, с които обикаля из България. За тийнейджърите, обаче ведрата усмивка на изпълнителката е повод за припадък от екстаз. EVA се прочу светкавично в интернет с ролята на Елизабет Мария –..

публикувано на 20.05.18 в 19:05