Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Слава Рачева

Със Слава Рачева от Япония до Силистра, фадрома танцува секси в Хаарлем

Няма човек в България, който да не е чувал за гостенката в Покана за пътуване. Мнозина я разпознават само по гласа. Тя самата се шегува, че често я спират на улицата с „Извинете, ужасно много ми приличате на една артистка. Ужасно, чак не, но наистина приличам на… Слава Рачева“. Точно така! В студиото на Покана за пътуване е Педя човек, лакът брада или..

публикувано на 15.10.18 в 12:15
Проф. Чавдар Славов в студиото на

За годините, самолета и други здравни неволи...

Проф. Чавдар Славов е ръководител на Клиниката по урология и андрология на болница „ИСУЛ“. Неговият опит и практика като лекар, мениджър, човек с широк кръгозор, ще ни бъдат безкрайно полезни в една деликатна сфера – урологичното здраве при жени и мъже. За жалост, няма да подминем и детската възраст, защото има не малко малформации и вродени дефекти..

публикувано на 15.10.18 в 10:15

Археологическа изложба „Гърция – България: Културни мостове за напредък и развитие“

В Националния археологически институт с музей при БАН е подредена постерната изложба „Гърция – България: Културни мостове за напредък и развитие“. Тя отразява част от богатата съвместна работа в културната и научната област на двустранното сътрудничество, при археологическите проучвания от двете страни на границата. Изложбата може да бъде видяна в НАИМ..

публикувано на 12.10.18 в 17:55

Седми фестивал на кестена - празник на Подгорието

На 13 октомври село Коларово, Община Петрич, за седма поредна година става домакин на вкусния Фестивал на кестена: с празнична програма, представяне на местния фолклор, култура, традиции, ястия и напитки. По време на събитието в творческо ателие Кът „Сръчко“ се организират забавления за малки и големи, а почитателите на красиви природни гледки могат да..

публикувано на 12.10.18 в 17:45

По следите на най-дългия тиквеник и на още оранжеви изкушения в Севлиево

14 октомври, Петковден, е Празникът на Севлиево. Освен официалната програма, градът отдалеч подготвя още две други, любими събития – Севлиевския панаир и Фестивала на тиквата. Сякаш цялото изобилие от оранжеви нюанси е изсипано щедро върху листата на дърветата, тревите, цветята, в октомврийското слънце и разбира се, в доминиращата над всичко кулинарна..

публикувано на 12.10.18 в 17:35