Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боровик и Наталия Ушкова

Световният футболен празник в Русия 2018

И този Мондиал уж беше дълъг, а не усетихме кога дойде кулминацията. Играчите, публиката, страната-домакин Русия и целят свят ще го запомнят с многото емоции на терена и извън него. Шампионатът се превърна в празник на спорта, обърна стереотипи, създаде нови приятелства. Научи мнозина чуждоезични туристи да пеят и танцуват в ритъма на „Калинка“. Песента,..

публикувано на 13.07.18 в 18:10
Гигинският манастир

Църногорският събор край манастира "Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян"

От 13 до 15 юли на поляните край манастира "Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян" ще се проведе Църногорският събор „В сърцето на Граово". Светата обител е известна още като Гигински манастир, заради близостта до брезнишкото село Гигинци. За празника ще има Алея на занаятите, Алея на манастирските производители, изложение на местни породи..

публикувано на 13.07.18 в 16:50
Валери Леков разговаря с баба Петрана от село Зая, Дряновско.

Легенди за дряновски села с любопитни имена

Габровска област е една от областите в страната, където често се срещат селища с колоритни и дори смешни имена. А в община Дряново има села с доста екзотични и любопитни наименования. Махали, колиби и села носят звучните имена Горни и Долни Върпища, Бърборци, Балалея, Беломъжие, Длъгня, Мамулка, Доча, Крачунка, Плачка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша, Пепеляни,..

публикувано на 13.07.18 в 11:05
Сравнение по размер: Земята, Луната и Плутон

Споровете около Плутон

Открито през 1930 година от астронома Клайд Томбо, това небесно тяло, което обикаля около Слънцето цели 248 години, все още не е изминало дори половината от своя път по орбитата си от откриването си досега.   Откакто преди 12 години, обаче  Плутон бе „детрониран“ от Международния астрономически съюз като една от деветте планети в Слънчевата..

публикувано на 12.07.18 в 17:10

Историята на една раздяла

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/120214_Astronomia_razdiala.mp3 Били ли са астролози по призвание и убеждение учени като Галилео Галией, Тихо Брахе и Йохан Кеплер или са прибягвали към нея единствено в името на физическото си оцеляване? Защо швейцарският психолог Карл Густав Юнг е решил, че за да лекува своите пациенти, е трябвало..

публикувано на 12.07.18 в 11:35