Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цирковите артисти настояват „да се спре с негативните асоциации с думата „цирк“

А какво да кажат философите, кукловодите, бавачките…

Иде реч за професиите, длъжностите и институциите, чиито имена служат за негативни метафори. Поводът е отвореното писмо на цирковите артисти, в което те настояват „да се спре с тази негативна и обидна асоциация с думата „цирк“. Означава ли това, че като наричаш някого „дървен философ“, не уважаваш философите, ами „суфльор“, „“статист“, „пазач“,..

публикувано на 23.01.18 в 16:50
Захари Миленков

Звукови хроники „Радио, любов моя!”

В две поредни предавания (23 и 30 януари) ще ви разведем из „Музейната експозиция на историята на радиото в България”, която се намира във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Създадена е преди 20 години от Захари Миленков, който е уредник на този уникален музей. Звукорежисьор по професия и..

публикувано на 23.01.18 в 08:00
Адвокат Албена Койчева

Истанбулската конвенция: изместени акценти

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, продължава да е сред най-важните теми на  общественото внимание. За  особеностите на нейния прочит говорихме миналия понеделник и ние. Измести ли се акцентът от темата  „насилие над жени“ върху темата „трети пол“  и..

публикувано на 22.01.18 в 17:40

Радиоенциклопедия „Въпрос на вкус!”: Да ви е сладко! – вкус и традиции

„Сладурче“, „сладки сънища“, „сладкодумен“, „сладкогласен“ – много приятни и благотворни за нас неща определяме като „сладки“. И обратното  – „изпивам горчивата чаша“, „проливам горчиви сълзи“, „преглъщам горчив хап“, „огорчавам“, „вгорчавам живота на някого“ или „вкисвам се“, т.е. „разваля ми се настроението“, „правя кисела физиономия“, или „излиза ми..

публикувано на 22.01.18 в 17:35
Теодора Тодорова

Еврика! Успешни българи! Теодора Тодорова

Теодора Тодорова е млада жена, родена в София.  В нейното семейство пчеларството открай време е на почит и никой не може да каже кога се е зародила любовта й към пчелите. Дали през  летата, прекарани с дядо на село или през времето, прекарано с родителите, чиито занаят е пчеларството. Тази любов е и причина за съзнателния избор на Теодора да се..

публикувано на 22.01.18 в 17:15