Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Психологията на лузъра

В превод от английски на български loser означава кон или човек, който губи в състезания. Какво най-вече предопределя хроничните проблеми в психиката на подобен индивид в човешкия свят – непрекъсната неудоволетвореност и перфекционизъм, недостиг на себеуважение в името на безпочвен идеализъм, ирационален стремеж непрекъснато да се сравняваш с „отличниците..

публикувано на 19.04.18 в 17:15

Непознатият Исак Нютон

„Природата и нейните закони били покрити с мрак. И рече Бог: да бъде Нютон. И настана светлина.“ Тази редове, създадени от един от най-великите английски сатирици – Александър Поуп, са изписани в родния дом на „последния магьосник“, както някои без каквато и да било ирония определят геният, достигнал творчески върхове в областта на математиката, физиката..

публикувано на 19.04.18 в 17:00

Географската карта разказва: Дарението на д-р Симеон Симов от карти и атласи в Централния държавен архив

Едно щедро дарение от карти и атласи в Централния държавен архив допринася да знаем повече за България, за нейното място през вековете и за взаимоотношенията с другите страни на Стария континент. Дарението е на д-р Симеон Симов, лекар по професия и почитател на старинните издания – карти, книги и атласи. С огромна любов и всеотдайност той издирва,..

публикувано на 19.04.18 в 10:40
Мемориал на благодарността, издигнат от потомци на спасените евреи в памет на достойните граждани на град Бургас, включили се в спасяването на българските евреи.

Незабравените лица на спасението

Отбелязахме 75 години от Йом Ашоа, денят на катастрофата, сполетяла евреите по времето на нацизма. Ние, българите, сме измежду малкото народи на планетата, които са спасили своите евреи, и с право се гордеем с този факт. Гордеем се с онези, които са проявили християнско милосърдие, съпричастие и гражданска смелост. Но наред с национално известните ни..

публикувано на 18.04.18 в 17:10

Между протестите и ежедневието

След протеста на национално представителните организации на хората с увреждания от началото на миналата седмица, още един протест днес. Този път на неправителствените организации, които не разчитат на държавни субсидии. На този шести Национален протест излизат майките на деца с увреждания, за да кажат НЕ на статуквото и ДА на ЕФЕКТИВНИТЕ реформи … За..

публикувано на 18.04.18 в 11:04