10 януари 1997 г. – датата, която преобърна (или пък не) съвременна България

10 януари 1997 г.
Снимка: БНТ

Да се говори в исторически план за събития, които сме преживели, е винаги рисковано. Рисковано е, защото те по един или друг начин са засегнали и нас лично, което съответно прави така, че тъкмо през този досег-засег ги тълкуваме, интерпретираме, мислим и оценяваме. Но през каквато и аксиологическа, сиреч ценностна посока да ги пречупваме, едно е сигурно – тяхното състояване е пречупило съдбите ни, променило е движението и на националното, и на индивидуалното развитие. Струва ми се, че от най-новата българска история подобно събитие е станалото на 10 януари 1997 г., когато разбушували се тълпи обсадиха и нападнаха сградата на българския Парламент. Без съмнение, тогава страната беше прехвърлена на съвсем други релси, пое категорично и без озъртане към ценностите на Европейския съюз и западният тип демокрация. По този път върви и днес, макар и на някои да им се струва, че едва-едва крета по нега, за други пък, че едва ли не спринтира със скоростта на Юсеин Болт, за трети пък – напоследък все по-шумни, макар и с не толкова солидно количество, че пътят изобщо е сбъркан и трябва да бъде сменен. Тъй или иначе, преди 21 години, което все пак може да се брои за исторически период, България преживя катарзис, който сякаш продължава да не е достатъчно обговорен, обгледан, обслушан и обживян. За да се компенсира тази недостатъчност, предаването „Премълчаната история“ посвети на датата 10 януари 2017 г. броя си, който звучи в ефир на същата дата. За събитията тогава и отражението им върху сега ще говорят господата Борислав Геронтиев – поет, публицист, писател и журналист, в момента изпълнителен директор на Фонд „Култура“ към Министерството на културата, който по онова време работи в Българската национална телевизия, и Тони Николов – философ, публицист, преводач, журналист, главен редактор на сайта за култура „Портал „Култура“, по онова време специализант във Франция, наблюдаващ събитията от външна точка.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
ВИЖТЕ ОЩЕ
Преминаване на Дунава при Зимница, Николай Дмитриев-Оренбургски

Радиоенциклопедия:”Пътят към българското възкресение 1877-1878”. Дунавската армия в настъпление

Темата е представена с участието на академик Константин Косев, проф. Андрей Пантев, проф. Пламен Митев, д-р Димитър Христов, проф. Стефан Дойнов, д-р Надежда Петрова, с гласове от Златния фонд на Българското национално радио. Ще бъде коментирано обявяването на войната и началото й на Балканите; как българите присъстват в руските военни планове:..

публикувано на 17.01.18 в 10:15

Кой (с) кого или взаимодействието между езиците

Явлението нито е ново, нито е завършено – когато народи, етноси и други общности, говорещи различни езици, се срещат, общуват или съжителстват под каквато и да е форма, езиците им също си взаимодействат. Както при човешките и културните контакти, и в отношенията между езиците рядко има пълно равноправие и взаимна заменяемост. Един е майчин или първи, друг..

публикувано на 16.01.18 в 17:00

Радиоецинклопедия „Култови сгради на София”: Сградата на БНБ – история и легенди

Кога се полагат основите на националната институция БНБ, играеща ключова роля в стопанската история на България? Сградата на БНБ – архитектурното бижу на София. Охрана на пет нива пази държавния ни резерв. Общественият трезор крие безценни реликви, между които тефтерчетата на Ботев, Левски и Раковски, собственост на Народната библиотека. Колко входа има..

публикувано на 17.01.18 в 10:10
Как животните възприемат вкусовете? Имат ли предпочитания към менюто си?

Радиоенциклопедия „Въпрос на вкус!”: … казал лешоядът

Въпросът в случая е – имат ли животните подобни на нашите вкусови усещания, как възприемат вкусовете и проявяват ли лични изисквания към менюто си. Ако трябва да го кажем с две думи – и да, и не. Някои животински видове доста се доближават по начина си на хранене до нас (познайте кои), други не притежават рецептори за всички познати нам вкусове,..

публикувано на 16.01.18 в 14:40
Дани Колева, Ралица Мухарска, водещата Цвета Николова, проф. Красимира Даскалова и Васил Василев

Истанбулската конвенция – особености на прочита

Последните две-три седмици темата за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, не слиза от общественото внимание. Години наред, всеки път когато в „Познати и непознати“ говорим за домашното насилие и жертвите на насилие разказват своите истории, цитираме и тази..

публикувано на 16.01.18 в 14:07