10 януари 1997 г. – датата, която преобърна (или пък не) съвременна България

10 януари 1997 г.
Снимка: БНТ

Да се говори в исторически план за събития, които сме преживели, е винаги рисковано. Рисковано е, защото те по един или друг начин са засегнали и нас лично, което съответно прави така, че тъкмо през този досег-засег ги тълкуваме, интерпретираме, мислим и оценяваме. Но през каквато и аксиологическа, сиреч ценностна посока да ги пречупваме, едно е сигурно – тяхното състояване е пречупило съдбите ни, променило е движението и на националното, и на индивидуалното развитие. Струва ми се, че от най-новата българска история подобно събитие е станалото на 10 януари 1997 г., когато разбушували се тълпи обсадиха и нападнаха сградата на българския Парламент. Без съмнение, тогава страната беше прехвърлена на съвсем други релси, пое категорично и без озъртане към ценностите на Европейския съюз и западният тип демокрация. По този път върви и днес, макар и на някои да им се струва, че едва-едва крета по нега, за други пък, че едва ли не спринтира със скоростта на Юсеин Болт, за трети пък – напоследък все по-шумни, макар и с не толкова солидно количество, че пътят изобщо е сбъркан и трябва да бъде сменен. Тъй или иначе, преди 21 години, което все пак може да се брои за исторически период, България преживя катарзис, който сякаш продължава да не е достатъчно обговорен, обгледан, обслушан и обживян. За да се компенсира тази недостатъчност, предаването „Премълчаната история“ посвети на датата 10 януари 2017 г. броя си, който звучи в ефир на същата дата. За събитията тогава и отражението им върху сега ще говорят господата Борислав Геронтиев – поет, публицист, писател и журналист, в момента изпълнителен директор на Фонд „Култура“ към Министерството на културата, който по онова време работи в Българската национална телевизия, и Тони Николов – философ, публицист, преводач, журналист, главен редактор на сайта за култура „Портал „Култура“, по онова време специализант във Франция, наблюдаващ събитията от външна точка.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кърджали

21 октомври – Ден на град Кърджали

Кърджали e първият град в България, в който се представя изложба за 7- годишната реставрация на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Изложбата е част от богатата на събития празнична програма по случай 21 октомври, когато се чества Денят на града. По време на Балканската война на този ден през 1912 година Кърджали, останал в пределите на Османската..

публикувано на 19.10.18 в 17:35
Георги Мамалев

Театър и лов в ефира

Гост на предаването е актьорът Георги Мамалев, който нито е рибар, нито е ловец, но все пак има едно злополучно участие в лов на диви прасета. Благодарение на неговото участие нито едно животно не е пострадало. За този изключителен ловен излет Георги Мамалев разказва с неподражаемото си чувство за хумор и прилагайки целия си артистичен чар.

публикувано на 19.10.18 в 17:05
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55