„Гара Виктория“ като едно от Другите Места / Other Places на Харолд Пинтър

Детайл от архитектурната скица на Уилям Блек

Когато един автор назовава произведението си на името на едно реално съществуващо и добре познато в продължение на дълги епохи място, интригата струи още от заглавието, защото е ясно, че този автор има да каже нещо нечуто дотогава за това добре познато място и в същото време е твърде вероятно, ако не и съвсем сигурно, че огромна част от тежестта на неговия замисъл лежи върху раменете на твърдото предположение, че името ще призове в главите на читателите едни и същи образи, един и същи контекст, едно и също подгряване.
Когато обаче текстът е експортнат в чужда езикова среда, в която няма железопътна гара на име Виктория, застанала непокътнато в централната част на централния град вече 178 години, разчитаме на любознателността и асоциативното мислене за присъединяване към онова универсално подгряване. Режисьорът Асен Гаджалов и актьорите Николай Антонов и Малин Кръстев в постановката на Радиотеатъра, която ще чуете далеч след полунощ, в 2.30 работят за това.
И така, „Гара Виктория“ е скеч, 10 минутна пиеса за двама актьори. Публикувана е през 1982 заедно с „Нещо като Аляска“ и „Семейни гласове“ в една обща книга с пиеси, чието заглавие е „Други Места“ / Other Places. Тотално отклонение от замисъла на туристически справочник, репортажен разказ или дори другата крайност – мистификация. „Другите места“ на Харолд Пинтър са въображаеми и в тях неконтролираната и неконтролируемата игра на паметта, непредсказуемите обрати, комичните съвпадения и случайности са тези, които определят физиономията на мястото.
Детайл от архитектурната скица на Уилям Блок даде храна за визуализацията на тази нереалистична, субективна, игрива и впечатляваща гара Виктория.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Да си паркираш колата в двора на Харвард, БНР и Народния театър

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последният..

публикувано на 19.07.18 в 10:55
Фотоколаж: Теодор Иванов

Галерия

През цялата време на записите на всички тези случили се, но вече отлетели във времето и все пак, запазени като аудио, неповторими ситуации от, около, преди и след създаването на едно художествено творение, на една пиеса, стъпка по стъпка, ние, 2-мата автори на този проект, маневрирахме често с 7 вида техника в ръце: 1 сериозна техника за запис,..

публикувано на 11.07.18 в 15:07

Едно столетие с Бергман: за детството, родителите, любовта и демоните

Панорамата на Бергман продължава и във времето на Запазена марка Радиотеатър от 9 до 13 юли, седмицата преди 100-годишния рожден ден на великия създател на филми, радио и театър. В понеделник и вторник са 2-те части на Лични разговори . Постановката на Радиотеатъра е направена върху драматизацията на Яна Добрева с участието на Александра..

публикувано на 09.07.18 в 09:05
Колаж Даниела Манолова

Едно столетие с Бергман: страст, емоция и топлина

„Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина“ - така го определя Франсис Форд Копола. Вече 100 години светът живее с присъствието на Бергман, с неговите разговори за детството, родителите, любовта, живота, смъртта и особено за демоните, които води както в малкото интервюта, които по принцип е ненавиждал да дава,..

публикувано на 08.07.18 в 08:10
Колаж Даниела Манолова

Съдебно-криминалните афери с пишещи машини според Жан Кокто

Радиотеатърът представя Ицко Финци, Катя Зехирева и Венелин Пехливанов в "Пишещата машина" от Жан Кокто в неделния следобед на 8 юли от 16.00.    "Пишещата машина" е написана за сцена и първото й представление е било на 19 април 1941 г. в театър Hebertot в Париж.  Режисьорът на първата й постановка е Реймон Руло и елементи от нейния театрален афиш можете..

публикувано на 07.07.18 в 08:20