Птиците и душите обитават един и същи дом

Ивайло Диманов
БГНЕС

Когато не можеш да се впишеш, значи си роден, за да изпъкнеш – с тази мисъл от филма „Чудо“ започва разговорът с Ивайло Диманов, първия гост в студиото на „Часът на думите“ за новата година. Той е журналист, писател, поет, барт. Носител е на множество поетични отличия: „Южна пролет“ 1990, Яворова награда „В полите на Витоша“ 2007, Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“ 2009, Международен литературен приз в Торино – Италия, 2010 г., а също Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ – 2010 г. и „Георги Джагаров“ – 2012 г., Национална награда за поезия „Биньо Иванов“ 2015 г. Диманов обаче смята, че най-голямата награда е признанието на публиката.
Какво е нужно днес на поезията и на поета, за да достигне до публиката си? Диманов, който винаги е бил изкушен от сцената и дава интригуваща интерпретация на въпроса как намира пресечната точка между словото и артистицизма. Сцената и словото не са отделни вселени. Те са сляти в единство и в последната му поетична книга, носеща многозначното заглавие „Коломбари“ – латинска дума, която означава едновременно къща за птици и урна, нещо като последен дом за душата.



ВИЖТЕ ОЩЕ

За природата, която става все по-мълчалива

„Малки и големи истории за изчезналите животни“ е детска книга, която провокира децата не само да са любопитни, но и да носят отговорност. Разказва им легенди и факти за изчезнали видове – за гигантския лемур, за птицата додо от остров Маврициий, за гигантските бобри в Северна Америка и за хипопотама джудже от остров Мадагаскар, за гигантския броненосец,..

публикувано на 22.01.18 в 16:19

Белене – островът, който уби свободния човек

В огромния том с горното подзаглавие „Концлагерът „Белене“ – 1949-1987 г.“ авторът на изследването Борислав Скочев е събрал проучени от него стотици документи и свидетелства на лагерници. Още в предисловието към десетгодишния си труд той казва: Някога намирах за несправедливост на историческата памет, че концлагерът „Белене“ се е превърнал в символ на..

публикувано на 22.01.18 в 16:00
Капка Кънева

Капка Кънева - за книгите като мостове

Професията на илюстратора съчетава в себе си както таланта на художника, така и умението да бъдеш посредник между авторовия текст и читателя. Капка Кънева е открила свой уникален начин да прави това - като вдъхва живот на хартията с помощта на светлината и фотографията.  Освен като дизайнер и художник на едни от най-интересните книжни издания през..

публикувано на 22.01.18 в 14:45

„Сам и“ – спектакъл за последните хора по селата в България

Много пъти сме се замисляли – какво е да живееш по друг начин, извън центъра на София. Защото ние много лесно можем да направим една капсула от много приятни хора, с които общуваме ежедневно, и да забравим бързо за останалите хора, казва Милко Йовчев от театър „Реплика“. Заедно с актрисата Боряна Пенева обикалят повече от 30 села, за да съберат материал..

публикувано на 22.01.18 в 14:05
Сцена от пиесата „Джордж Каплан“

Димитър Узунов за представлението „Джордж Каплан“ и за платформата „Арте Урбана Колектив“

„Джордж Каплан“ е пиеса от три части, с многобройни сюжетни линии. Това е пиеса за политическото значение на митовете и наративите, за влиянието на Холивуд върху възприятието, корто имаме за световната геополитика, за участието на Алфред Хичкок в международен заговор, за кокошка, която може да спаси човечеството и за име, което може да промени света...

публикувано на 22.01.18 в 11:34