140-годишнината от рождението на Пейо Яворов и постановките на Илия Атанасов са акцент в "Запазена марка Радиотеатър" тази седмицата

От 12 до 17 февруари, всеки ден, от 2 часа след полунощ
Пейо Яворов

Тази седмица в рубриката „Запазена марка Радиотеатър” ще отбележим две годишнини. В понеделник, 12 февруари, ще чуете радиокомпозицията по писма и стихове на Яворов „Две хубави очи”. Поводът е, че миналия месец се навършиха 140 години от рождението на гениалния български поет. Той е роден в Чирпан през 1878. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
По много причини личността на Яворов, животът и творчеството му са се превърнали в мит. Ето какво казва литературоведът Михаил Неделчев: Трудността да поставим в българската литература някого редом с Ботев и Яворов произтича не само от изключителните художествени достойнства на творчеството на тези двама наши поети, но и от превръщането им в национални митове, от ролята им на герои на епохата в живота на българското общество. Но докато митът за Ботев отдавна е вече цялостен, единен, ненакърним, Яворовият мит все още търси своята стабилност, все още не е така убедителен за всички. Защото е мит не от епоха на революционен подем, а от епоха, която сама себе си смята за историческо време на упадък.

В края на миналата година загубихме скъпият наш колега Илия Атанасов. В продължение на 40 години той работеше със сърце и талант за каузата на Радиотеатъра. Адаптираше, драматизираше художествени произведение, превеждаше, компилираше, създаваше нов вид радиоформати, режисираше десетки постановки и всичко това правеше с висок професионализъм, плам, трепет, отдаденост. И не на последно място – с блестящо чувство за хумор.
На 13 и 14 февруари ви предлагаме последните му две радиопостановки – „Обичта – перушинка бяла” по едноименната новела на Уошингтон Ървинг и радиокомпозицията „Няколко пъти с прелестната Дороти” по разкази на Дороти Паркър.

В четвъртък, на 15 февруари ще чуете изящната постановка на Красимир Спасов „Нощта на трибадите” по пиесата на Пер Улув Енквист, а на следващата вечер (16 февруари) „Правилата на играта” от Луиджи Пирандело с участието на Ивайло Герасков и Ваня Цветкова. Режисьор: Петър Дамянов.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния..

обновено на 16.05.18 в 09:20
Фотоколаж: Теодор Иванов

Байрън Уелд, 01930 WGLO FM/ 319 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези звукови снимки, са разположени в две години, но разстоянието във времето между двете звукозаписни сесии е всъщност няколко седмици, в които обаче попадат Коледа 2016 и посрещането на Новата 2017 година. Двата записа с Валентин Ганев в ролята на Байрън Уелд са на 13. 12. 2016 и  12. 1. 2017., но тъй като целта им е една – създаване..

публикувано на 11.05.18 в 12:24
Сцена от „Това НЕ Е Хамлет” с участието на Димитър Крумов и Иван Николов, режисьор Боян Крачолов

С „Това НЕ Е Хамлет” младите влизат в Радиотеатъра

Прекрасен радиоспектакъл, дело на трима прекрасни млади хора - Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов. Виртуозна актьорска игра, изненадващи режисьорски решения - това е „Това НЕ Е Хамлет”. Ето едно от тях: всички звукови ефекти (с едно-две изключения) Димитър Крумов и Иван Николов произвеждат само с устата и телата си. Истинско предизвикателство,..

публикувано на 10.05.18 в 10:15

Документалистиката е жанрът, чрез който се срещаме с действителности извън традиционната

Обществото, казва френският философ Жан-Франсоа Лиотар, е изградено върху основите на мета-наративи – големите истории на общите възгледи към действителността. Мета-наративите действат по силата на колективната вяра на разказа за това как изглежда заобикалящият ни свят. Често медиите са папагалите, които повтарят тези разкази до пълното изчезване на..

публикувано на 04.05.18 в 12:05
Фотоколаж: Теодор Иванов

361 дни преди премиерата

Влизаме в автентичната аудиосреда на Народния театър „Иван Вазов” и по-специално - зала „Север” на четвъртия етаж, в 7 ч. вечерта. Датата е 1-ви декември, 2016-та. Разопаковаме пакет с арменски сладки пред микрофона и пред режисьора Гаро Ашикян. С тези четири Звукови снимки следим анализа на текста и транслирането му за сцена от гледна точка на всеки..

публикувано на 04.05.18 в 10:13