Отново за Апостола

Събота, 10 февруари, от 19.30 часа
Автор:
Снимка: архив

Документално студио представя „Пророкувам предателство“. Автор – писателката Майя Динева, наша дългогодишна колежка и приятелка. Подзаглавието е „Въображаем разговор с Апостола“. Можем да наречем произведението на Майя Динева още миниатюра по писма на Васил Левски и размисли за него на наши съвременници. Седмица преди годишнината от обесването на Васил Левски, когато отново ще почетем паметта му, възниква въпросът приближили ли сме се до неговите необятни идеи или все още сме на светлинни години от тях. Васил Левски е тест за нас. Той провокира, бди и коригира често безкорективните ни сегашни съществувания. Васил Левски е единствен и откъдето и да се опитаме да го изследваме, някак все не откриваме началото му и не стигаме до края му. Но както каза Майя Динева в разговора ни, който записахме и ще излъчим преди началото на „Пророкувам предателство“ - остава надеждата, че не всичко е загубено, щом той веднъж е съществувал и е бил част от нас. И надеждата, че продължава да е наш. И че все някога и някак ще се роди отново, пак да преброди тукашните географски ширини и най-вече – да преброди сърцата ни.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Да надникнем във Фейсбук и да видим зад Фейсбук

Това не е точно Фейсбук. Това е пиеса, която се нарича „Фейсбук”. Героите на авторката Елица Матеева създават живота си във Фейсбук. На пръв поглед е несериозно. За живота. И за всичко останало. Несериозно се опитваме да разговаряме за сериозното, омаловажаваме го, за да не ни боли. Но зад всяка несериозност стои сериозна тревога. Тъкмо за живота. И..

публикувано на 23.06.18 в 07:35
фотоколаж: Теодор Иванов

258 дни преди премиерата

14 март, 2017 г. е Денят на многобройните малки и големи събития в тези аудио фотографии. Денят е разчленен на сутрин и следобед, на часове, на минути, на последни минути, на най-последни минути, накрая и на секунди. Звуковите снимки в тази стъпка пътуват навътре в деня, който става все по-разтеглив и разтегателен, във все по-близък план, обгръща ни, няма..

публикувано на 22.06.18 в 15:54

По стръмното стълбище към „Най-горният етаж“

Лудостта – българите не сме политически коректни, използваме тази дума без да ни мигне окото и без да ни мине през главата, че всъщност така засягаме хора с чувствителна душевност, изключително раними и нараними дори и от най-малкия намек за грубост и неделикатност. Със своя документален разказ Александра Чаушова се опитва да разбие, да проникне в тази..

публикувано на 22.06.18 в 09:05

260 дни преди премиерата

Звуковите снимки от Стъпка 11 показват минутите преди, по време и след генералната репетиция на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. Дългите часове анализ на текста, месеците репетиции, строенето на декори, изработването на звукова картина, прецезирането на осветление на камерната сцена в Народния театър. Целият процес с проверка за пръв път в..

публикувано на 21.06.18 в 18:16
Фотоколаж: Теодор Иванов

282 дни преди премиерата

Продължавайки историите от Стъпка 9 метафорично конструираме чрез документално аудио едно друго конструиране - физическото на декорите за Да си паркираш колата в двора на Харвард . Освен съпоставка на представите на Израел Хоровиц с допустимото за камерната сцена в Народния театър, специално внимание отделяме на най-важната част от..

публикувано на 18.06.18 в 15:32