Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?
От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.
Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg