„Красивите и силните“ ракети достигнаха Сирия – какво следва?

Руините на сградата на Научноизследователския център край Дамаск, поразена от ракетните удари
Снимка: ЕПА/БГНЕС

С Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, Ангел Григоров, кореспондент на БНР в Русия, Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения и Димитър Димитров от „Уикимедия“, член на експертната група към Европейската комисия за борба с фалшивите новини говорим в „Мрежата“ за въздушното нападение над Сирия и причините, които стоят зад него.
Христофор КараджовХристофор Караджов: „Първоначалната реакция в САЩ, след като дойдоха новините, че Сирия е атакувана, беше едно ускорено сърцебиене. Не бих казал, че имаше изненада, защото проблемът в САЩ е, че по-скоро голямото осъждане е, когато има нищо не правене, а когато президентите правят нещо, па макар и то да е това, на което станахме свидетели. Помним, как 2013-а Барак Обама реши да се въздържи от въвличане в сирийския конфликт и това до днес се помни много повече и то с лошо отношение, отколкото грешката му с Либия, която доведе до бежанската криза, до гражданска война, която погуби доста повече хора, отколкото спаси. Това е уклон на американците – президентът им да действа. Така че е обяснимо защо президентът Тръмп реши да действа, въпреки че смисълът на това действие все още не е ясен до край на никого. Циничната гледна точка би била, че тези атаки са предизвикани и от идеята да се заметат вътрешнополитическите проблеми на президента Тръмп и аз дори с много черно чувство за хумор бих нарекъл тази операция „Операция Сторми“ на името на порнозвездата, около която в момента тече скандал за отношенията ѝ с Доналд Тръмп. Аз не съм привърженик на конспиративни теории и не смятам, че хората правят неща с толкова прозрачни цели, но дори когато има по-сериозни, стратегически мотиви, които не мога да прозра в момента, защото не е ясно какво би могло да се постигне с тях, та дори и Ангел Григоровда има дълбока стратегическа мисъл в нападението над Сирия, тя се губи във всички тези скандали. Проблемът за мен е, че когато имаш президент като Доналд Тръмп, който е абсолютно хаотичен и непредвидим и то не в добрия смисъл да запази всичките си опции, защото е смел и решителен в името на страната си, а е непредвидим със своята липса на систематичност и липсата на стратегия – това са две различни неща. Липсата на стратегия не е решителност. Аз лично не съм сигурен каква ще бъде следващата му стъпка и защо ще бъде тя – дали защото има някаква мисъл в нея, или защото просто на Тръмп му е хрумнало така.“
Ангел Григоров: „Тази атака беше един чудесен повод за решаване на някои вътрешнополитически проблеми, като имам предвид не само САЩ, но и Великобритания, и Франция. Във Франция президента Макрон е подложен на вълна от протести срещу неговите реформи. Премиерът Тереза Мей има „Брекзит“. Затова и много от анализаторите разсъждават в тази посока, че тази атака е именно за показване на сила в момент, в който държавите участвали в нея имат за решаване свои вътрешнополитически проблеми. Една ефектна победа, може да се тълкува като нещо, от което могат да се извлекат политически дивиденти.“
Любомир КючуковЛюбомир Кючуков: „Най-големият проблем е не кого удариха ракетите, а как те удариха международните отношения. Ако президента Макрон каза, че „не бива да се банализира използването на химически оръжия“, то сякаш никой не помисли, че започваме да банализираме войната, превръщаме я в нещо делнично, в резултат на което пада прага на риска от директен сблъсък, отвъд който процесите придобиват собствена динамика, стават непредсказуеми и неконтролируеми. А жертвите, т.е. хората се превръщат в цифри. Тоест войната от престъпление се превърна в инструмент. При това легитимен инструмент за решаване на спорове. а големият отсъстващ в това развитие на събитията е самото понятие „мир“. Анализите са насочени как оттук нататък ще се развиват военните действия, а не как да се търси мирно, дипломатическо решение. И това говори за компрометиране на цялата следвоенна система на международните отношения – на нейната институционална и правна рамка. Иначе казано, това, което се случва в момента все повече прилича на игра без правила. Дори в Съвета за сигурност на ООН отдавна отсъства елементарното Димитър Димитровниво на доверие и политическия диалог, затова съвсем обяснимо там не могат да се взимат и решения. Безспорно това, което се случва сега в Сирия, е елемент от една много по-широка картина на ескалация на напрежение между САЩ, Русия, Турция, Иран, като регионалните играчи в голяма степен не са заинтересовани от дипломатически решения.“
Димитър Димитров: „Реакцията на Брюксел е традиционно неясна, тъй като двете страни-членки заеха различна роля. Франция  участва заедно със САЩ и Великобритания в атаките, а Германия се въздържа. Което за Германия е обяснимо, тя винаги предпочита въздържанието от такива конфликти. Въпреки, че използването на химическо оръжие е недопустимо, все пак целта на международните спогодби е да бъдат предотвратени бъдещи кръвопролития. А ако това е цел, то този тип атаки подлежат на критика. Ако САЩ и Великобритания наистина ги интересуваше населението на Сирия, трябваше отдавна да предприемат много по-сериозни мерки за бежанската криза, например.“




ВИЖТЕ ОЩЕ
Надя Славова, Мартина Кръстева и Дияна Христова (отляво надясно)

Пътуващите добродейци се отправят към забравени села

Хора с добри сърца и желание да дарят топлина се обединяват в социалните мрежи, за да осъществят едно необикновено пътуване. Неговата крайна цел са отдалечените села от Средна Дунавска равнина, чиито обитатели са често забравени от небето, а някои от тях не могат да си осигурят дори най-необходимите хранителни продукти, заради липса на финансови средства...

публикувано на 15.10.18 в 13:10
Мартина Кръстева, Стефан Лазаров и Елена Йорданова (отляво надясно)

Кариера с кауза – здраве без пауза

В студиото на „Нашият ден“ търсим добрите примери с участието на Елена Йорданова и Стефан Лазаров, организатори на шестото издание на форум „Кариера с кауза”, който тази година ще премине под наслов „Здраве без пауза“. „Идеята ни беше да се фокусираме върху това, че каквато и кариера или кауза да избереш, със сигурност това отнема страшно много енергия..

публикувано на 15.10.18 в 12:33

Жените от малките селца

Със света през погледа на жените, които само в малките селца можем да открием, ви срещаме в „Нашият ден“.  Образът на онази жена, която сте виждали във всяко българско село, независимо от възрастта, диалекта и материалното й благополучие, носи сякаш винаги едно и също послание, неуловимо, но за сърцето категорично ясно.  Ще ви срещнем, първо, с..

публикувано на 15.10.18 в 11:05

Да те назидават, когато критикуваш

Да те назидават, когато критикуваш, и има ли общественото мнение право на контрол върху действията и бездействията на управляващите. За това, както за това (не)възстановимо ли е доверието във властта и заслужава ли го тя, говорим в „Нашият ден“ със социолога Стефан Георгиев и политолога Стойчо Стойчев. Повече в звуковия файл.

публикувано на 15.10.18 в 10:51
Нина Цанева и Петя Раева (вдясно)

„Зелената линия“ на Петя Раева, която можем да споделим в ежедневието си

В Международния ден на затлъстяването – 11 октомври – в „Нашият ден“ гостува Петя Раева – бивш депутат, политик, който вече не се нуждае от представяне, след като направи своеобразна революция с възгледа си за здравословен начин на живот и със своя режим на хранене, представени в двете части на книгата и „Радостта от храненето“. В студиото разговаряхме за..

публикувано на 15.10.18 в 10:20