„Красивите и силните“ ракети достигнаха Сирия – какво следва?

Руините на сградата на Научноизследователския център край Дамаск, поразена от ракетните удари
Снимка: ЕПА/БГНЕС

С Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, Ангел Григоров, кореспондент на БНР в Русия, Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения и Димитър Димитров от „Уикимедия“, член на експертната група към Европейската комисия за борба с фалшивите новини говорим в „Мрежата“ за въздушното нападение над Сирия и причините, които стоят зад него.
Христофор КараджовХристофор Караджов: „Първоначалната реакция в САЩ, след като дойдоха новините, че Сирия е атакувана, беше едно ускорено сърцебиене. Не бих казал, че имаше изненада, защото проблемът в САЩ е, че по-скоро голямото осъждане е, когато има нищо не правене, а когато президентите правят нещо, па макар и то да е това, на което станахме свидетели. Помним, как 2013-а Барак Обама реши да се въздържи от въвличане в сирийския конфликт и това до днес се помни много повече и то с лошо отношение, отколкото грешката му с Либия, която доведе до бежанската криза, до гражданска война, която погуби доста повече хора, отколкото спаси. Това е уклон на американците – президентът им да действа. Така че е обяснимо защо президентът Тръмп реши да действа, въпреки че смисълът на това действие все още не е ясен до край на никого. Циничната гледна точка би била, че тези атаки са предизвикани и от идеята да се заметат вътрешнополитическите проблеми на президента Тръмп и аз дори с много черно чувство за хумор бих нарекъл тази операция „Операция Сторми“ на името на порнозвездата, около която в момента тече скандал за отношенията ѝ с Доналд Тръмп. Аз не съм привърженик на конспиративни теории и не смятам, че хората правят неща с толкова прозрачни цели, но дори когато има по-сериозни, стратегически мотиви, които не мога да прозра в момента, защото не е ясно какво би могло да се постигне с тях, та дори и Ангел Григоровда има дълбока стратегическа мисъл в нападението над Сирия, тя се губи във всички тези скандали. Проблемът за мен е, че когато имаш президент като Доналд Тръмп, който е абсолютно хаотичен и непредвидим и то не в добрия смисъл да запази всичките си опции, защото е смел и решителен в името на страната си, а е непредвидим със своята липса на систематичност и липсата на стратегия – това са две различни неща. Липсата на стратегия не е решителност. Аз лично не съм сигурен каква ще бъде следващата му стъпка и защо ще бъде тя – дали защото има някаква мисъл в нея, или защото просто на Тръмп му е хрумнало така.“
Ангел Григоров: „Тази атака беше един чудесен повод за решаване на някои вътрешнополитически проблеми, като имам предвид не само САЩ, но и Великобритания, и Франция. Във Франция президента Макрон е подложен на вълна от протести срещу неговите реформи. Премиерът Тереза Мей има „Брекзит“. Затова и много от анализаторите разсъждават в тази посока, че тази атака е именно за показване на сила в момент, в който държавите участвали в нея имат за решаване свои вътрешнополитически проблеми. Една ефектна победа, може да се тълкува като нещо, от което могат да се извлекат политически дивиденти.“
Любомир КючуковЛюбомир Кючуков: „Най-големият проблем е не кого удариха ракетите, а как те удариха международните отношения. Ако президента Макрон каза, че „не бива да се банализира използването на химически оръжия“, то сякаш никой не помисли, че започваме да банализираме войната, превръщаме я в нещо делнично, в резултат на което пада прага на риска от директен сблъсък, отвъд който процесите придобиват собствена динамика, стават непредсказуеми и неконтролируеми. А жертвите, т.е. хората се превръщат в цифри. Тоест войната от престъпление се превърна в инструмент. При това легитимен инструмент за решаване на спорове. а големият отсъстващ в това развитие на събитията е самото понятие „мир“. Анализите са насочени как оттук нататък ще се развиват военните действия, а не как да се търси мирно, дипломатическо решение. И това говори за компрометиране на цялата следвоенна система на международните отношения – на нейната институционална и правна рамка. Иначе казано, това, което се случва в момента все повече прилича на игра без правила. Дори в Съвета за сигурност на ООН отдавна отсъства елементарното Димитър Димитровниво на доверие и политическия диалог, затова съвсем обяснимо там не могат да се взимат и решения. Безспорно това, което се случва сега в Сирия, е елемент от една много по-широка картина на ескалация на напрежение между САЩ, Русия, Турция, Иран, като регионалните играчи в голяма степен не са заинтересовани от дипломатически решения.“
Димитър Димитров: „Реакцията на Брюксел е традиционно неясна, тъй като двете страни-членки заеха различна роля. Франция  участва заедно със САЩ и Великобритания в атаките, а Германия се въздържа. Което за Германия е обяснимо, тя винаги предпочита въздържанието от такива конфликти. Въпреки, че използването на химическо оръжие е недопустимо, все пак целта на международните спогодби е да бъдат предотвратени бъдещи кръвопролития. А ако това е цел, то този тип атаки подлежат на критика. Ако САЩ и Великобритания наистина ги интересуваше населението на Сирия, трябваше отдавна да предприемат много по-сериозни мерки за бежанската криза, например.“




ВИЖТЕ ОЩЕ

Гълъб Черпоков: Не е важно какво и колко имаш, а как го ползваш

„Един живот в туризма“ и „Село Орехово – триптих за минали, настоящи и бъдещи поколения“ са двете книги, които 84-годишният ветеран в туристическата индустрия на България Гълъб Черпоков издава през последните няколко години. Пиететът към родното село в Родопите и професионализмът, доказан през годините преди и след 1989 г., карат туристическия ветеран да..

публикувано на 20.04.18 в 15:20

Щастието като начин на живот

След оповестяване на резултатите от последния Световен доклад за щастие, в който България заема 100-то непрестижно място, търсим отговор на въпросите: важно ли е щастието като начин на живот и какви са причините за официалното деклариране на „българското“ нещастие? Доколко е важно щастието на работното място и зависи ли от професионализма и желанието за..

публикувано на 20.04.18 в 14:10
Адвокат Любомир Владикин, проф. Момяна Гунева, адвокат Захари Генов и Анелия Торошанова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Българската държава зад българските граждани

Как трябва да реагира държавата при постъпило искане за екстрадиция на български гражданин? Какво трябва да се направи при казуса на Желяз Андреев от Добрич? Какво представлява споразумението за екстрадиция и каква е разликата между екстрадицията и европейската заповед за арест. За това говорихме днес в предаването „Законът и Темида“ с проф. Момяна..

публикувано на 20.04.18 в 13:25

За финансите като здравеопазване

Държавните болници заработиха по нов стандарт за финансово управление. За общинските той е препоръчителен. Новите поредни правила ще се борят срещу лошата финансова дисциплина и злоупотреби. Като че ли старите не са били срещу това. Дълговете на държавните и общински болници надхвърлят половин милиард лева. Повече от една трета от тях са просрочени. Като..

публикувано на 20.04.18 в 12:25

За новия проект на разните евроскорости

И днешните декларации на евролидери от национален и общностен мащаб доказват, че Европа е на няколко скорости. Те се определят не от обществената необходимост на съюза, а от личната електорална необходимост на избираеми водачи с чувство на многовечност. Някои от тях в опити да възвърнат поне медийно значение на страните си. И за бъдат записани за дълго..

публикувано на 19.04.18 в 12:45