Довиждане, братко квадратко

публикувано на 19.04.18 в 15:50

Чуйте разговора за поета Велизар Николов с Марин Бодаков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от него. Съществува твърдението, че изкуството/изкуствата приковавали човека изцяло, изисквали (боже опази!) всеотдайност, трудолюбие, характер и пр. Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки.“

Това са думи на отишлия си от нас тези дни поет Велизар Николов, писани по повод излизането на стихосбирката му „Линия“ – книга с чудесни стихотворения. Тя е една от няколкото му стихосбирки за възрастни, макар той да е известен като че ли повече с детските си стихотворения. Пак по повод „Линия“ Боян Обретенов пише:

„Дотолкова се правехме, че не ни пука, че наистина започна да не ни пука.
И в живота, и в стиховете на Велизар няма и искрица агресивност, злоба, омраза. И животът, и стиховете му са изящна гравюра, деликатен Албинони напук на грандиозните платна, фрески или оратории преди, по време и след „революцията”. Те се оказаха колосалната печатна грешка, която беляза времето ни. Ние се забавлявахме. (...)
Велизар Николов не може да бъде нито рецензиран, нито коригиран. Той е Той. Цялостен. Цял.“

Снимка За нас остават стихотворенията за „възрастни и за невръстни“ на „братко квадратко“:

---
През войните загиват черни
и цветни метали:
да поплачем за бронза, за оловото, за желязото и медта;
да поплачем и за някои хора –
брадати, мустакати и бръснати!
Да поплачем за някои малко ценни хора:
редници и други!
Да поплачем и за тези,
които на панаирите продават бастунчета.
Дървени. Детски.

ЛЯТНО

Ти, черна котко между розите,
и вие, рози, опрели тези черни лапички, и вие,
стопени сладоледи и мяукащи деца –
луната слиза да си изяде сладоледа,
по-тихо!