Досиетата и влиянието им върху общественото мислене

Проф. Михаил Неделчев, Митко Новков и проф. Миглена Николчина (отляво надясно) в студиото на предаването.
Снимка: Кирчо Стоичков

Темата за досиетата непрекъснато стои в полезрението на общественото внимание. Вярно, на приливи и отливи, но като перманентно присъствие, от което обществото – колкото и да се прави, че сякаш не го засяга, всъщност е непрестанно облъчвано. Проблемът в това облъчване е, че то по-скоро разяжда социалното здраве, отколкото да го пречиства. В известен смисъл това е като натрапчив вирус, който няма-няма и възбуди шарката. Само че – поне доколкото е известно от изказванията на специалисти, експерти, историци, интелектуалци, общественици, политици и политолози, психолози и социолози – идеята е не темата да отравя обществената кръв, а да я оздрави. Тъкмо тази е причината предаването „Премълчаната история” да сложи в центъра си в поредица от три предавания през месец май – 2, 16 и 30, посветени на бившата Държавна сигурност: да се погледне към досиетата не през куриозния и някак обиден факт, че този бил сътрудник, че друг бил сътрудник, а да се види как тя въздейства днес върху нашите мисли, чувства, постъпки, действия. Намерението е да се погледне отвъд конкретния известен – обявяването на една или друга значима обществена фигура за сътрудник на бившата Държавна сигурност, и да се разкрие доколко това влияе върху нейния авторитет, върху мястото ѝ в съзнанието на публиката. Разкриването на досието „Сабина” – Юлия Кръстева като информатор на службите, дава добър повод за подобно виждане, тъй като в един момент се оказва, че имената, които биват съобщавани, сякаш прикриват с големината на своя престиж хората, осъществявали натиска, за да се съгласят последните да сътрудничат. Недостатъците на закона обаче правят така, че всички тези хора минават под един знаменател, не се отчита доколко са „топили” свои приятели и познати, или по-скоро са симулирали дейност от немай къде. Не са малко казусите, които осветяват тези пропуски и тъкмо в тези пукнатини ще бъдат съсредоточени посветените на темата предавания. Във второто поред издание на „Премълчаната история” с тема досиетата на Държавна сигурност наши гости ще бъдат двама професори – проф. Миглена Николчина от СУ „Св. Климент Охридски”, която отколе настоява за диференциран подход към темата за досиетата, и проф. Михаил Неделчев, който настоява за същото, но от по-различен обществено-личностен ракурс.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

ВИЖТЕ ОЩЕ
Кърджали

21 октомври – Ден на град Кърджали

Кърджали e първият град в България, в който се представя изложба за 7- годишната реставрация на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Изложбата е част от богатата на събития празнична програма по случай 21 октомври, когато се чества Денят на града. По време на Балканската война на този ден през 1912 година Кърджали, останал в пределите на Османската..

публикувано на 19.10.18 в 17:35
Георги Мамалев

Театър и лов в ефира

Гост на предаването е актьорът Георги Мамалев, който нито е рибар, нито е ловец, но все пак има едно злополучно участие в лов на диви прасета. Благодарение на неговото участие нито едно животно не е пострадало. За този изключителен ловен излет Георги Мамалев разказва с неподражаемото си чувство за хумор и прилагайки целия си артистичен чар.

публикувано на 19.10.18 в 17:05
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55