Честит юбилей на виолончелиста Венцеслав Николов

Снимка: Личен архив

Ансамбъл „Силуети“ и Венцеслав Николов представят своята песенна програма на 26 май.

Какво е юбилеят за един музикант? – „Един обикновен концертен сезон от многото сезони. Както за всеки концерт, така и за тези свързани с някаква годишнина се готвя по същия начин“.
Защо е посветен на песента този концерт? –  „Много обичам вокалната музика и страдам от това, че аз самият не мога много хубаво да пея, но винаги съм се учил от песента, от вокалното изкуство. Още преди години, когато с Ружка Чаракчиева правихме „Зимен път“ от Шуберт – нещо много рисковано и го свирихме в Германия, аз предупредих за риска и там погледнаха със съмнение. След това споделиха с мен, че след като са го слушали с нас, вече трудно го слушат в оригиналната версия... Аз исках да изтегля от текста гениалните мелодии на Шуберт, тази невероятно дълбока музика, да остане само музиката. Тези песни, които сега ще свирим те са барокови и предкласични песни, които Румен Бальозов направи за нас, като направи връзки между тях. Получи се нещо като сюита. Те звучат по друг начин, те имат нов живот“.





Венцеслав Николов смята, че музиката при него е програмирана генетично. Баща му е бил музикант.
СнимкаПрави ли си равносметка? – „Напоследък често си спомням за едно усещане, което имах, когато сядах пред пианото като малко дете и се опитвах да налучквам тоновете и да си композирам моя музика. Беше невероятно усещане, което впоследствие загубих, поради това, че свирех чужда музика. Когато веднъж се опитах да се върна към това се оказа, че трябва да изоставя целия багаж, който имам аз, а той е много голям, за да се върна към това първично състояние на възторг от звуците“.
Попаднах на едни „Концерти у дома“?
– „Първият концерт беше излъчен по интернет. Повече от 25 години правя концерти у дома с поканени гости. Всички казват, че по съвсем друг начин се слуша музиката в тази домашна атмосфера. Да не забравяме, че думата камерна музика идва точно от стайното музициране. Аз с учудване забелязах в Интернет, че доста големи музиканти от рода на Ростропович, Фурние имат записи, на които свирят в домашна обстановка на приятели... Може би това е връщане в миналото, когато компактни групи от интелигентни хора са живели някъде, а може би е поглед към бъдещето. Струва ми се, че тези големи маси, за които си мечтаехме, че ще им свирим на стадионите няма да дойдат до културата, до музиката. Те ще си останат на стадионите. Музиката и културата отново ще минат в манастирите, в затворените пространства, където всъщност и писмеността е оцеляла в тези хиляда години след разпада на римската империя... И понеже настава подобно време, струва ми се че е много важно отсега да си създадем тези възможности да прекарваме културно времето си и с приятели“.
Как ще продължи?
– „Мечтаех за някакви концерти и тези концерти така и си останаха неизпълнени... Често гледам библиотеката си... там има много неща и от време на време с интерес се вглеждам в нещо. Освен това обичам да напомням на композиторите, че е хубаво да се подържа връзката композитор - изпълнител и обичам да им поръчвам произведения. Всяка година ми носи няколко такива подаръка... Все по-малко ми се иска да си програмирам пътя. Аз стоя отворен и буден и чакам какво ще дойде и никога не отказвам. Ако някога чуете, че съм отказал концерт – не е вярно“.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Марк Рибо

„Аларма Пънк Джаз“ с тридневен фестивал на 22, 23 и 24 октомври

В началото на следващата седмица – на 22, 23 и 24 октомври – концертната платформа „Аларма Пънк Джаз“ на БНР се завръща към фестивалния формат. Поводът, разбира се, е 10-годишния юбилей на „Аларма“. Тридневният „Аларма Пънк Джаз Фест“ ще бъде открит в понеделник (на 22 октомври) в клуб *Mixtape 5*, B-Side с The Cavemen от Оукланд, Нова Зеландия –..

публикувано на 18.10.18 в 17:20

Визитка на Константин Илиевски

Константин Илиевски е потомствен музикант. Носи името на покойния си дядо – теоретик и музикален педагог. Баща му е композитор, майка му и баба му Анна Илиевска – преподавателки по пиано. Произхожда от фамилия на известни български музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, а на 13 години продължава обучението си в..

публикувано на 18.10.18 в 16:35

Младежите, които рапът ни показва

За света на порасналите деца, поколенческите проблеми, разбиранията за живота и въпросите на израстването, откриваеми в съвременния български рап, говорим в „Нашият ден“ с колегата от програма „Хоризонт“ на БНР Константин Мравов, след срещата му с рапъра Атила.  Между „Сутрин“ и „Нощ“, както се казват първата и последната песен, се движи..

публикувано на 18.10.18 в 10:15

Срещи с класиката

В срещата ни звучат направени през 1961 година исторически звукозаписи, с право смятани за джаз класика. Предлагам на вниманието Ви изпълнения на Джордж Ръсел (George Russell, 1923–2009) и неговия секстет в състав: Джордж Ръсел – пиано; Ерик Долфи – алт саксофон, флейта и бас кларинет; Дон Елис – тромпет; Дейвид Бейкър – тромбон; Стив Суолоу –..

публикувано на 18.10.18 в 10:10

Малки песни за големи асансьори

Аз бих кръстила албума по друг начин. Точно наобратно: „Големи песни за малки асансьори“. Защото надали в малките асансьори биха се побрали такъв звук, настроение, професионализъм и талант. Разбира се, казаното по-горе е в рамките на шегата, но във всяка шега има доза истина. И в тази истина ще се убедите вие приятели на програма „Христо Ботев“, когато..

публикувано на 17.10.18 в 17:50