Срещата между бизнеса и науката

Снимка: БГНЕС

Много малък процент от 17 000 тона родни билки, които се берат годишно остават у нас, защото няма достатъчно българско производство. Малките фирми нямат ресурс, за да правят разработки, затова на помощ идват учените от БАН. Проф. Владимир Димитров е ръководител на проекта за Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“. Проблемът ще намери решение с изграждането на център за близо 24 млн. лв, в който специалисти ще работят за това билките да се преработват в България.
От хилядолетия растенията са използвани и като източник на ефективни средства за лечение на много заболявания. Днес между 25% и 50% от продаваните лекарства дължат своя произход на естествените природни продукти. Растенията като цяло са незаменим източник на природни съединения, които са широко използвани за подпомагане на здравето на хората. Химичните вещества, съдържащи се в растенията и използвани като терапевтични средства, до голяма степен са вторични метаболити, които са получени биосинтетично от първичните растителни метаболити, и не участват пряко в растежа, развитието, или размножаването на растенията. Растения са източник на разнообразни биологично активни молекули с все още неизвестна структура, чиито потенциал като лечебни и подпомагащи здравето вещества предстои да бъде изследван.

Повече по тези идеи и проблеми чуйте в звуковия файл от проф. дхн. Владимир Димитров



ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Велев, генерален директор на БНР, Ива Дойчинова и Станислав Додов (от ляво надясно) в студиото на „Нашият ден“.

Теодосий Спасов: Ние очакваме приемственост, а всъщност няма "предавственост"

В ефира на „Нашият ден“ на 21-ви август се състоя задълбочена дискусия за етичните принципи, които стоят в основата на конфликта, довел до протест на част от Детския радиохор и родители. Събеседниците ни в студиото бяха Александър Велев, генерален директор на БНР, Станислав Додов, координатор „Детски и младежки включвания“ към Националната мрежа за..

обновено на 21.08.18 в 13:36
Борис Бегъмов и Мартина Кръстева

"Дунав Ултра" събира велосипедисти от страната и континента

През 2014 г. за първи път ентусиасти изминават веломаршрута „Дунав Ултра“. Тогава в това предизвикателство се включва и предприемачът Борис Бегъмов, който е и организатор на събитието. След 2016 г. той се отдава изцяло на популяризирането на този маршрут и поставянето му на туристическата карта на Европа като едно от най-живописните и предизвикателни за..

публикувано на 20.08.18 в 13:26
Борче Димитровски, Мартина Кръстева, Алеко Карловски и Яна Вачкова (отляво надясно)

Завръщане към селото – новият бунт на младите

Според данни на Института за изследване на населението и човека при БАН от 2015 г., 37% от хората са се преместили да живеят в селата и напускат големите градове. Все по-често млади хора бягат от бетонния затвор и шума и се установяват трайно в малките населени места с идеята да започнат нов бизнес там или да работят от дистанция с помощта на новите..

публикувано на 20.08.18 в 12:56
Националният историко-археологически резерват „Плиска”

На гости в първата българска столица Плиска

Гостувахме в град Плиска - столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 година. Влезнахме в Националният историко-археологически резерват „Плиска”, където се запознаваме с историята на най-многолюдния град на ранносредновековната българска държава. От историята преминахме в днешни времена и разбрахме как се развива градът, как живеят..

публикувано на 20.08.18 в 12:10
 Проф. Ивайло Дичев, Нина Алиоски и проф. Георг Краев (отляво надясно)

Патриотизмът днес

Събитията от последната седмица ни накараха да се замислим какво представлява патриотизмът днес. Дали думата патриотизъм е натоварена само и единствено с партиен оттенък. Можем ли да дадем по-точно и неутрално определение като родолюбие. Опасно или полезно е използването на думата патриотизъм в българската политика? Как изглежда патриотизмът през призмата..

публикувано на 14.08.18 в 12:43