Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

История и геополитика: Д-р Петър Берон за Българския преход и патриотизма

БНР Новини
Д-р Петър Берон в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Кирчо Стоичков

Във връзка с 30-годишнината от създаването на Комитета за екологична защита на гр. Русе разговаряме с д-р Петър Берон за измеренията на безкрайния български преход и възможните перспективи пред България. Д-р Берон е един от най-неконвенционалните и атрактивни участници в политическите събития от последните 30 години. Роден през 1940 г. в семейство със забележителни национални традиции. По бащина линия е потомък и съименник на автора на Рибния буквар, а по майчина – на началник на Генералния щаб на армията от 20-те години на XX век. В същото време д-р Берон е голям български зоолог, изследовател на природата и пътешественик, посетил над 90 страни. Дълги години е директор на Националния природонаучен музей при БАН. Логично с началото на промените се включва в екологичното движение, запазвайки традиционните за семейството си патриотични убеждения.

Според Петър Берон СДС е изиграло своята роля, унищожавайки комунизма. Падането му от политическата сцена смята за естествен процес. „Кой си спомня сега за „Солидарност?“ – пита реторично той, макар „Солидарност“ никога да не е била политическа сила. За разрухата в селското стопанство, обаче обвинява тогавашния ръководител на СДС Жельо Желев. Макар да се определя като патриот, д-р Берон се обърква пред понятието консервативен, свързва го с Консервативната и екологична партия на Филип Димитров. Както се казва, заради Илия е намразил и св. Илия… Все пак той е впечатлен от резултатите, постигнати от страните с национално-консервативно управление, каквито са Унгария и Полша, но счита, че те са „други хора, друг народ“. В заключение д-р Берон препоръчва едно ново управление на страната да се държи достойно и не се превръща в просител на нечие благоволение или милосърдие, а да разчита на собствените си сили.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18