Едно столетие с Бергман: за детството, родителите, любовта и демоните

Панорамата на Бергман продължава и във времето на Запазена марка Радиотеатър от 9 до 13 юли, седмицата преди 100-годишния рожден ден на великия създател на филми, радио и театър.

В понеделник и вторник са 2-те части на Лични разговори. Постановката на Радиотеатъра е направена върху драматизацията на Яна Добрева с участието на Александра Василева, Стоян Алексиев, Велислав Павлов и Мимоза Базова под режисурата на Григор Антонов. „Лични разговори“ (на шведски Enskilda samtal или Private Confessions) са най-напред създадени под формата на роман, а след това стават на филм с премиера в Швеция на 25 декември 1996 г. и с прожекция на фестивала в Кан през 1997 г. в категорията Un Certain Regard/Един особен поглед.

„Лични разговори“ не е название, което да прибавя акцента на интимност или задушевност, а според Ернст Ингмар Бергман това е специално практика, специално разработена процедура, наричана още Частни беседи или Частни изповеди според вариантите на превод. Тази духовна практика води до споделяне и дискутиране на греха и въпроси на морала със съветник. Те имат за цел постигането на обяснение, оправдаване и надмогване на греха чрез упование във вярата. Главната героиня Ана, обременена от чувство за вина и притисната от каноните и предразсъдъците на средата си, следва съвета на своя изповедник и признава акта на неверност последователно на майка си, на приятелка, на съпруга си в търсенето на опрощение.

В наративно-белетристичен план личният разговор на Бергман е едно от онези изключителни постижения, които според Кшиштоф Кешловски представляват внимателно, съсредоточено, прозорливо и ясно, ясно проведено и ясно дефинирано анализиране на човешкия характер.

В сряда е Есенна соната на Ингмар Бергман, постановка на Милена Кубарелова от 2013 г. с участието на Касим Ноал Ашер, Рут Спасова, Васил Димитров, Богдан Глишев, Мая Бабурска, Валентин Воскресенски, Ивайло Минчев. Още един литературен сценарий, който е толкова художествено плътен и интригуващ като драматургия, характери и език, че адаптирането му в радио произведения е лек и плодотворен процес.

В четвъртък и петък са двете части на Лице срещу лице, превод: Васа Ганчева, радиоадаптация и режисура: Стилиян Петров. Участват: Деляна Хаджиянкова, Петър Пейков, Невена Мандаджиева.

Четири основни заглавия в аудиоверсии ще представят гениалния кинодраматург и автор на радиопиеси в седмицата, когато целият свят отбелязва едно столетие с Ингмар Бергман.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

Галерия

През цялата време на записите на всички тези случили се, но вече отлетели във времето и все пак, запазени като аудио, неповторими ситуации от, около, преди и след създаването на едно художествено творение, на една пиеса, стъпка по стъпка, ние, 2-мата автори на този проект, маневрирахме често с 7 вида техника в ръце: 1 сериозна техника за запис,..

публикувано на 11.07.18 в 15:07
Колаж Даниела Манолова

Едно столетие с Бергман: страст, емоция и топлина

„Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина“ - така го определя Франсис Форд Копола. Вече 100 години светът живее с присъствието на Бергман, с неговите разговори за детството, родителите, любовта, живота, смъртта и особено за демоните, които води както в малкото интервюта, които по принцип е ненавиждал да дава,..

публикувано на 08.07.18 в 08:10
Колаж Даниела Манолова

Съдебно-криминалните афери с пишещи машини според Жан Кокто

Радиотеатърът представя Ицко Финци, Катя Зехирева и Венелин Пехливанов в "Пишещата машина" от Жан Кокто в неделния следобед на 8 юли от 16.00.    "Пишещата машина" е написана за сцена и първото й представление е било на 19 април 1941 г. в театър Hebertot в Париж.  Режисьорът на първата й постановка е Реймон Руло и елементи от нейния театрален афиш можете..

публикувано на 07.07.18 в 08:20

Драмата на една жена, чиято трагична съдба е белязана от Възродителния процес

През 2013 г. Силвия Чолева издаде сборника си с разкази „Гошко“. Майсторски разказни истории за уж на пръв поглед дребни, ежедневни неща, зад които обаче се крие дълбокия смисъл на всеки наш ден. Един от тези разкази беше „Името“. Две години по-късно този разказ се превърна в драматургичен текст и бе поставен от редакция „Радиотеатър“. Много пъти по време..

публикувано на 30.06.18 в 09:05

Неопределено количество дни след премиерата

„На всяка цена без сантименталност“ , казва Израел Хоровиц, и това е единствената, единствената ремарка, която дава като пътен знак на режисьорите на бъдещите постановки на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“ . Разбира се, ние можем и да я подминем, да се възползваме от правото си на мултифункционални автори и да изберем необременен и свободен..

публикувано на 29.06.18 в 17:18