Едно опасно tête-à-tête от 70-те

Снимка: Даниела Манолова

След представление на Харолд Пинтър се случва историята на тази малка радиопиеса, написана от Михаил Величков. Сюжетът е прост и интимно-задушевен. С два гласа и малко подробности да разкажеш едновременно случка, характери, психологически наблюдения за човешката природа изобщо, колоритни щрихи за действителността на своите герои и да запазиш заедно с всичко това една леко игрива, лекичко снизходителна и наситена с жадно любопитство дистанция – това е истинско майсторство.

Михаил Величков е автор на пълнометражни радиопиеси, сериали и миниатюри, в чиито записи участват най-добрите актьори на 70-те и 80-те години в България и за радост на сегашните малобройни почитатели на този естетски издържан непопулярен жанр неговите текстове не са остарели. Те не носят онзи типичен соц отпечатък на времето на своето създаване, който да ги направи интересни само и единствено като документ на епохата. Те не са документ на онези десетилетия в техния местно-български вариант. Хванали са, обхванали са и са запазили нещо много по-голямо и ценно – космополитната история, случваща се в психологическо-философско-емоционален план. Давам си сметка, че юридическото му образование, както и театрознанието в Берлин и Виена, учени преди 1944 г., определено са оказали сериозно благотворно влияние в развитието на неговия талант на драматург. Плюс фактът, че още като ученик в Първа мъжка гимназия на улица „Стара планина“ в София, основана още през 1879 г. от Марин Дринов, е имал сериозни литературни занимания заедно с Валери Петров, Александър Геров, Александър Вутимски, Емил Манов, Богомил Райнов, Невена Стефанова и още куп основатели на съвременната българска литература през 30-те и 40-те години.
Михаил Величков създава в българската драматургия онази посока, която е съзвучна още в своя замисъл с френските текстове за кафе-театър, с испанските нереалистични сюжети, с английското чувство на иронична игривост и с виртуозността на диалога на Харолд Пинтър.

Опасното tête-à-tête можете да чуете в първите минути на неделя, 12 август.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Най-сложната приказка на Оскар Уайлд като поп опера

„… Всяка вечер младият рибар излизаше в морето и хвърляше мрежите си във водата. Когато вятърът духаше откъм сушата, той не хващаше нищо или хващаше съвсем малко, защото това бе гневен вятър с черни крилe и бурни вълни се издигаха срещу него. Но когато вятърът духаше към брега, рибите идваха от дълбините, оплитаха се в мрежите му и той ги..

публикувано на 15.08.18 в 15:32

Аудиото Цитаделата – връх в арт продукцията на БНР

Когато пиша рецензия за предстояща фм радиопиеса за bnr.bg, обикновено се опитвам да не създавам прекалено големи очаквания, прекалено голяма кошница за надеждите на слушателите, че срещата с драматургичното аудио изкуство ще е сериозна, естетски издържана и запомняща се. Дори поради простия факт, че слушането на радио фм, даже с апаратите от 21 век, не..

публикувано на 14.08.18 в 16:10

„Коприна” на Алесандро Барико – романът като музика

„Коприна” на Алесандро Барико – италианския писател, преподавател по творческо писане, киносценарист, драматург, режисьор и музикант, е книга, която оставя без дъх. Оставя без дъх и заради историята, която разказва, и заради езика, с който разказва. Език музикален: ако решим, че музиката, тази хармония на сферите, е заедно с това и повторение с..

публикувано на 12.08.18 в 17:25

Диамантите на белгийската огърлица

Мишел де Гелдерод и Морис Метерлинк са представени с общо 6 пиеси през идващата седмична панорама на „Запазена марка Радиотеатър“. Тъй като се очертава това да е една от последните нощни театрални седмици по програма „Христо Ботев“, слушайте тези необичайни и много добре направени аудиоадаптации на едноактни и пълнометражни драматургични текстове, които..

публикувано на 12.08.18 в 09:35

Аудио за един поетично-ваканционен следобед

Тази радиопиеса се слуша леко. Оставяш ѝ се като на ласкаво приплясващи морски вълни. Усещаш се измит, прохладен и унесът ти харесва. Тук историите текат от гледна точка на вътрешни монолози и като тръгнеш след тях, хем ти е уютно от богатото и точно използване на думите, хем си като хванат на въдицата от нюансите на гласовете, хем едно общо релаксиращо..

публикувано на 12.08.18 в 09:05