Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диамантите на белгийската огърлица

БНР Новини

Мишел де Гелдерод и Морис Метерлинк са представени с общо 6 пиеси през идващата седмична панорама на „Запазена марка Радиотеатър“. Тъй като се очертава това да е една от последните нощни театрални седмици по програма „Христо Ботев“, слушайте тези необичайни и много добре направени аудиоадаптации на едноактни и пълнометражни драматургични текстове, които според френските и английските литературни критици са едно от най-изтънчените и сложни творения на лудостта на годините около Първата световна. Мишел де Гелдерод изцяло поема този товар, шанс и отговорност. Морис де Метерлинк започва да твори доста по-рано и през 1911 става Нобелов лауреат. Седмичният репертоар събира 6 заглавия, които за първи път вървят заедно, едно след друго, и като съвкупност от сюжети, стилове и теми представят една почти непозната в България драматургия – фламандската.

Мишел де Гелдерод е много интензивно работещ автор и е написал повече от 60 пиеси, много статии на тема изкуство и фолклор и повече от 20 000 писма. Пиеси започва да пише от 1916 и първата премиера по негов текст е през 1918 г. на пиесата „Смъртта надзърта през прозореца“.

В понеделник, 13 август, от 2.00 през нощта е „Ескуриал“ (Escurial). Детайл от Ескуриал във вариант старинна гравюра, послужи за бекграунд на афиша на нашата белгийска панорама, не само защото тази сграда сама по себе си е изключителна, откъдето и да я погледнеш, и като история, и като архитектура, и като място на действие на стотици истории, и съвсем неслучайно става място на действие и на една от най-интересните, популярни и често поставяни пиеси на Гелдерод. „Ескуриал“ е написана през 1927 г. и представлява едноактна история от испанския дворцов живот, от мрачно-романтичния свят на крал Филип Втори от 16 век, но и още много пластове на ирония, сарказъм, хумор, двусмислие и отворени врати към ада на душата ще откриете в този кратък и много динамичен текст. Постановката на Петър Дамянов с участието на Ивайло Герасков и Николай Бинев е това, което този текст заслужава като аудио интерпретация.
„Гелдерод е черен диамант, който затваря огърлицата от поети, които Белгия носи около врата си. Този черен диамант хвърля жесток и благороден огън. Той ранява само онези с малките души. Другите заслепява.“ – Жан Кокто

Морис Метерлинк е драматург, поет и есеист, фламандец по произход, но пише на френски език като Гелдерод. Неговото драматургично творчество представлява важна част от течението на символизма. Основните теми на пиесите му са смъртта и смисъла на живота и във вторник се връщаме 3 десетилетия назад във времето и стигаме до текста на „Смъртта на Тантажил“ (La Mort de Tintagiles), пиеса, създадена през 1894. Това е последната от цикъла му пиеси, предназначени за изпълнение от марионетки. Посветена е на един театрален режисьор, чието име е Орелиен Люне По, който подкрепил ранните творби на Метерлинк. Като последовател на Артур Шопенхауер белгийският драматург-символист вярва, че човекът в крайна сметка е безсилен срещу силите на съдбата. Вярва, че всеки актьор, поради ограниченията на физическите си маниери и изрази, не е в състояние да изобрази символичните фигури на неговите пиеси и ето защо решава, че марионетките са отлична алтернатива. Като се движат от невидими нишки, управлявани от кукловод, марионетките предлагат отлично представяне на акта на пълен контрол върху съдбата на човека.

„Слепите“ (Les Aveugles) е нощната пиеса на Метерлинк за сряда. Това е една от едноактните му пиеси, включена в списъка на най-представителните му пиеси, цитиран в речта, произнесена в чест на връчването на Нобеловата награда през 1911 г. Публикувана е през 1890, а първата ѝ постановка е на 7 декември 1891.

В четвъртък ще чуете още две едноактни пиеси. „Там вътре“ (Intérieur) е публикувана през 1894. Написана е в диалог с рима и е една от първите пиеси, които са били предназначени да бъдат изпълнявани от марионетки. Другата едноактна пиеса е „Натрапницата“ (L'Intruse). Текстът е публикуван през 1890. В радиоверсията на Радиотеатъра участват Иван Кондов, Георги Новаков, Веселин Мезеклиев и други.

В петък е „Чудото на Св Антоний“ (Le Miracle de saint Antoine). Първото ѝ представление е било в немски превод през 1904 г. Това е най-старата постановка от фонда на Радиотеатъра през тази седмица. В нея участват Маргарита Дупаринова, Константин Коцев, Сава Хашъмов, Божидар Лечев, Петър Деспотов и други. Режисьор: Уляна Матева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15