Християнство и ислям в ранното Средновековие

Доц. Алексей Кальонски, Митко Новков и доц. Александър Николов (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев”
Снимка: Росица Михова

СнимкаХристиянството и исляма по силата и на исторически, и на верски обстоятелства са две религии, непрестанно съприкосновяващи се една друга. И това става още от най-ранни времена, когато арабската инвазия откъсва от тогавашните християнски държави огромни територии – на изток Близкия изток и Магреба, на запад – Иберийския полуостров. Сред завладените земи е и Йерусалим – свещеният град, където е разпнат Иисус, което се превръща в повод за Първия кръстоносен поход през 1099 година. През 1187 г. обаче шейх Салах-ед-дин (Саладин) превзема отново града и това предизвиква множество съчинения на християнски автори, опитващи са да разберат същността на исляма и причините за неговите успехи. Доц. Александър Николов от ИФ на СУ превежда и събира пет от тези трактати – на Гийом от Триполи, Пиер Дюбоа, Гийом Адам, Псевдо-Брокард и Леодризио Кривели, във впечатляващ том – „От Акра до Константинопол: пет средновековни трактата за ислямско-християнските взаимоотношения“, който безспорно е скъпоценна научна придобивка и принос за българската историческа наука. И то не само, защото за пръв път в цялост се публикуват на български тези произведения заедно със стриктен научен апарат и компетентни коментари, но и защото през такива съчинения можем по-ясно и някак повече разбираемо да осъзнаем сблъсъците, но и сходствата между двете авраамически религии. Предаването „Премълчаната история“ прави точно това: през средновековните трактати разбира днешния ден с помощта на доц. Александър Николов и доц. Алексей Кальонски.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Николов, Румен Леонидов и проф. Лизбет Любенова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Премълчаната история на Охридската архиепископия

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква. Новият момент е, че след като писмото..

публикувано на 19.09.18 в 17:25

Простете ни, деца, за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът е, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем как може човек да причини на най-скъпото си същество неудобството да се представи с името си. Ако..

публикувано на 18.09.18 в 16:45
Триъгълната кула на Сердика е културно-историческа ценност.
Изграждането й датира от времето на император Юстиниан (527-565 г.) Тогава крепостната стена на Сердика е удебелена отвън с изцяло тухлен пояс и снабдена допълнително с триъгълната кула.

Празнична програма за Деня на София в Регионалния исторически музей

Със специална програма Регионалният исторически музей – София посреща своите посетители по случай деня на София – 17 септември 2018 г. На тази дата Музеят отбелязва символично и 90 години от основаването си, а също така 3 години от откриването на постоянната експозиция в сградата на площад „Бански“ 1, в центъра на столицата. На 17 септември 2018 г...

публикувано на 17.09.18 в 10:30
Журналистката от БТА не се бои от проклятието на пирамидите.

До Австралия с авторката на най-горещия дамски роман „Лара“, Оля Ал Ахмед опровергава предразсъдъците за Судан

Вярвам, че всеки, който има средствата да си го позволи, дори това  да са последната му пари, трябва да направи околосветско пътешествие, казва Ендрю Карнеги. Вие сте късметлии! Впускате се в околосветско пътешествие само като слушате Покана за пътуване и няма да ви струва нито грош. Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без..

публикувано на 17.09.18 в 10:00
Академик Владимир Овчаров в студиото на програма „Христо Ботев“.

Първият звънец...

Освен разговора за мисленето и знанието като основа на умствено и физическо здраве, с акад. Владимир Овчаров прогнозираме бъдещето на Хомо сапиенс: ще бъдат ли хората по-слаби физически, с несъразмерна глава и изтънели пръсти на ръката от непрекъснатото ползване на iphones, ipads, touch-screen технологии. Ще станем ли и по-чувствителни към алергии и..

публикувано на 17.09.18 в 09:00