Гроздоберът в Старосел – среща на традициите и даровете на природата

Фолклорна програма от откриването на гроздобера в Старосел
Снимка: Петра Талева

В община Хисар, под южните склонове на Средна гора се намира Старосел. Селището става световноизвестно с откриването на античните тракийски гробници и храмове. Важна особеност на климата е ранната и топла пролет; меката зима, поради  нахлуващите от юг въздушни маси; лято – с високи температури през юли и август, ниска влажност, слаби ветрове и слънчева есен.
Танц, част от празничната програма в Старосел за началото на гроздобера. Снимка: Петра ТалеваДревните траки са направили отличен избор като място на обитаване, отглеждане на грозде и правене на пивко вино. Има много легенди за гроздето и виното. Според една от тях, тракийският цар Резус и богът Дионис се влюбили в една и съща красавица. Мъжката ревност и силната страст довели до гибелта на девойката, която се превърнала в лозница. След време лозата дала плод с неповторимо грозде, от което направили пивко вино. В легендата се вплели поезията и вълшебната музика на Орфей, комуто възложили да увековечи красивата тракийка и голямата любов на силните мъже. Орфей първо опитал да присади лозовата пръчка върху кост от врабче. Виното добило лекота на птица. После увил лозата около кост на лъв, така виното се сдобило със сила. Накрая Орфей използвал кост от магаре. Ако човек прекали с глътките, току-виж започнал да се държи като магаре. Така виното се сдобило и с мъдрост. Затова в Старосел казват, че гроздето и виното са музика, изкуство, любов, страст, мъдрост и традиции. Районът е богат на история, минерални води и много обекти на културното наследство.
Неспирен е потокът от любознателни български и чуждестранни туристи да посетят прочутата Тракийска гробница, Слънчевата врата „Момини Камъне“, археологическите разкопки в Кози грамади.  
Наблизо са град Хисаря с Археологическия музей, римските терми и колонада, Късно-римската семейна гробница, Източната и Западната порта, местността Кръста край града, Църквата „Свети Пантелеймон“, Светилището на връх „Гарванов камък“, хижа Фенера на 10-ина км от Хисаря. На броени километри от Старосел е Старо Железаре, наричано село на изкуството, заради колоритно изписаните зидове. Интерес представляват Етнографският музей „Дом на традициите“ и Кромлехът в Чолакова могила.
Тракийска гробница, известна като „Жаба могила“, има и в Стрелча, там може да се иде и до Калето, до водопада Канарата. За почитателите на планината подходяща идея е изкачването на връх Богдан. После гостите спокойно може да поплуват в минералните басейни в някое от курортните селища, да се насладят на спа-процедурите, на вкусната кухня.
По традиция Царицата на гроздето и виното, Бояна Ацева, трябва изпълни „ритуала мачкане на гроздето“. Снимка: Петра ТалеваОтглеждането на грозде и направата на вино са сред основните видове поминък в Старосел още от древността. Затова началото на гроздобера винаги е изпълнено с емоции, музика, песни, танци, пресъздаване на древните легенди. Облечени в народна носия, дефилират кандидатките за титлата „Царица на гроздето и виното“. Победителка за 2018 г. е 19-годишната Боряна Ацева. Обичаят повелява тържествено да бъде посрещнато гроздето от новата реколта, а Царицата на гроздето и виното да направи ритуалното мачкане в каменно корито, за да потече и първият гроздов сок, който ще се превърне в уханно, пивко вино. Празникът е истински апотеоз на плодородието. Преминава с песни, танци и много настроение. За гостите има още био-базар, алея на занаятите, конкурс за най-добра обредна питка, представяне на традиционни народни носии от Добруджа, Шопския край, Родопите, Пирин, Тракия…
И самият ритуал. Снимка: Петра Талева
Как паметта на традициите, културно-историческото наследство и даровете на природата, гроздето, виното, билките и минералната вода, изграждат уникалния образ на Старосел, като част от туристическата визия на страната?



ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Николов, Румен Леонидов и проф. Лизбет Любенова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Премълчаната история на Охридската архиепископия

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква. Новият момент е, че след като писмото..

публикувано на 19.09.18 в 17:25

Простете ни, деца, за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът е, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем как може човек да причини на най-скъпото си същество неудобството да се представи с името си. Ако..

публикувано на 18.09.18 в 16:45
Триъгълната кула на Сердика е културно-историческа ценност.
Изграждането й датира от времето на император Юстиниан (527-565 г.) Тогава крепостната стена на Сердика е удебелена отвън с изцяло тухлен пояс и снабдена допълнително с триъгълната кула.

Празнична програма за Деня на София в Регионалния исторически музей

Със специална програма Регионалният исторически музей – София посреща своите посетители по случай деня на София – 17 септември 2018 г. На тази дата Музеят отбелязва символично и 90 години от основаването си, а също така 3 години от откриването на постоянната експозиция в сградата на площад „Бански“ 1, в центъра на столицата. На 17 септември 2018 г...

публикувано на 17.09.18 в 10:30
Журналистката от БТА не се бои от проклятието на пирамидите.

До Австралия с авторката на най-горещия дамски роман „Лара“, Оля Ал Ахмед опровергава предразсъдъците за Судан

Вярвам, че всеки, който има средствата да си го позволи, дори това  да са последната му пари, трябва да направи околосветско пътешествие, казва Ендрю Карнеги. Вие сте късметлии! Впускате се в околосветско пътешествие само като слушате Покана за пътуване и няма да ви струва нито грош. Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без..

публикувано на 17.09.18 в 10:00
Академик Владимир Овчаров в студиото на програма „Христо Ботев“.

Първият звънец...

Освен разговора за мисленето и знанието като основа на умствено и физическо здраве, с акад. Владимир Овчаров прогнозираме бъдещето на Хомо сапиенс: ще бъдат ли хората по-слаби физически, с несъразмерна глава и изтънели пръсти на ръката от непрекъснатото ползване на iphones, ipads, touch-screen технологии. Ще станем ли и по-чувствителни към алергии и..

публикувано на 17.09.18 в 09:00