И въпреки това аз продължавам да пиша

Автор:

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст.
Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията й и недоумяваш, че светът не я е открил навреме - едва доста години след смъртта й научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към границата между този живот и онзи, другия. Изглежда, че с леснина е преминавала от тук до там и от там до тук. Земните представи за слава и социално преуспяване вероятно не са я вълнували достатъчно, за да им се посвети. Приживе са публикувани само няколко нейни стихотворения – невероятно, но факт. Дори се твърди, че са издадени с осакатяващи редакции. Тя не се отказва, продължава да пише поезия.

„Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –

какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено“.

Емили Дикинсън произхожда от заможно семейство, счита се, че се е влюбвала поне три пъти, най-вероятно нещастно, тъй като остава сама до края на живота си, а последните си години прекарва облечена в бяло и почти без да излиза извън дома си. Странна, прекрасна, изключителна поетеса. Почти неземна, прелита през земния си живот за кратко, отлита само на 56 години и завинаги ни оставя съобщенията не на плътта, оставя ни съобщенията на духа, кодирани в стиховете й и предадени чрез „простите новини от Природата – с техния нежен смисъл“. На надгробния й камък за издълбани две думи, които самата тя в последните си дни написва в писмо до свои близки: Called back – „Повикана обратно“… Изпратена тук и повикана обратно. За да заличи границата между видимото и невидимото. Между тежестта и лекотата. Между живота и смъртта.

„Тоя свят не е заключение.
Веригата почва оттук –
невидима – като музика –
но сигурна – като звук.

Не я отгатват учените –
ще я съзреш едвам,
когато презреш – потомствата –
и се разпънеш сам“.

Радиоспектакълът „Прекрасната от Амхърст“ е адаптация по пиесата на Уилям Люс и е посветен на Емили Дикинсън.

В ролята на Емили Дикинсън – актрисата Нина Стамова.

Режисьор – Кръстьо Бойковски.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър

През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..

обновено на 05.12.18 в 12:13

„Великденско вино“ в ефира на програма „Христо Ботев“

В неделния следобед на 2 декември ще чуете 59 минути и 24 секунди дълъг запис на текст, който няма да ви остави равнодушен и безучастен и за една от 3576-те секунди времетраене. Иван Добчев, Асен Аврамов, Майя Динева, Боян Сталев, Димитър Василев са хората, които са го сътворили през 2010 година, а преди това Константин Илиев е написал текста на..

публикувано на 01.12.18 в 10:10

Времето е най-голямото разстояние между две места

И тази известна мисъл на Тенеси Уилямс ни върши много конкретна работа в случая, когато ще представим негова едноактна пиеса със заглавие Нещо неизречено в първите минути на започващата неделна нощ на 2 декември. Нещо неизречено дори звучи като продължение на тази идея за разстоянието като време и дължината на времето. Текстът на пиесата е написан през..

публикувано на 01.12.18 в 09:05

Историята на радиото и Радиото като аудио роман

Наближаващият край на календарната година отново ни напомня за наближаващия край на една поредна година от всички изтичащи калкулирани възрасти на нещата и хората наоколо, така че в седмиците преди точната годишнина отново се връщаме към историята на историите за радиото. От утре, всяка събота от 19.30 можете да чуете по една епизодична история от онова..

публикувано на 30.11.18 в 17:08

Допуснати за реализация български пиеси за 2019 г.

На свое заседание Художествената комисия при Екип „Драматургични форми“ (Радиотеатъра) на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио в състав: председател – Кирил Калев, и членове – Майя Динева, Теодора Димова, Юри Статков и Митко Новков, разгледа постъпилите за обсъждане 12 (дванадесет) пиеси и допусна за реализация през 2019 г...

публикувано на 26.11.18 в 14:59