И въпреки това аз продължавам да пиша

Автор:

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст.
Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията й и недоумяваш, че светът не я е открил навреме - едва доста години след смъртта й научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към границата между този живот и онзи, другия. Изглежда, че с леснина е преминавала от тук до там и от там до тук. Земните представи за слава и социално преуспяване вероятно не са я вълнували достатъчно, за да им се посвети. Приживе са публикувани само няколко нейни стихотворения – невероятно, но факт. Дори се твърди, че са издадени с осакатяващи редакции. Тя не се отказва, продължава да пише поезия.

„Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –

какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено“.

Емили Дикинсън произхожда от заможно семейство, счита се, че се е влюбвала поне три пъти, най-вероятно нещастно, тъй като остава сама до края на живота си, а последните си години прекарва облечена в бяло и почти без да излиза извън дома си. Странна, прекрасна, изключителна поетеса. Почти неземна, прелита през земния си живот за кратко, отлита само на 56 години и завинаги ни оставя съобщенията не на плътта, оставя ни съобщенията на духа, кодирани в стиховете й и предадени чрез „простите новини от Природата – с техния нежен смисъл“. На надгробния й камък за издълбани две думи, които самата тя в последните си дни написва в писмо до свои близки: Called back – „Повикана обратно“… Изпратена тук и повикана обратно. За да заличи границата между видимото и невидимото. Между тежестта и лекотата. Между живота и смъртта.

„Тоя свят не е заключение.
Веригата почва оттук –
невидима – като музика –
но сигурна – като звук.

Не я отгатват учените –
ще я съзреш едвам,
когато презреш – потомствата –
и се разпънеш сам“.

Радиоспектакълът „Прекрасната от Амхърст“ е адаптация по пиесата на Уилям Люс и е посветен на Емили Дикинсън.

В ролята на Емили Дикинсън – актрисата Нина Стамова.

Режисьор – Кръстьо Бойковски.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В края на лятото Радиотеатърът представя "Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри

Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я..

публикувано на 13.10.18 в 08:45

Напред-назад в годините

Не съвсем от самото начало. Но от 1988 година. Ина Вълчанова създава документалната си радиопиеса „От самото начало“ през 1997 г., стъпвайки върху записи от 1988 г. и 1990 г., направени в Русе по време на големите химически обгазявания, както и върху записи от първия голям митинг пред „Свети Александър Невски“ през 1989 година. Самата авторка се опитва..

публикувано на 12.10.18 в 09:25
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)

Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод – Огнян Стамболиев. Адаптация – Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..

публикувано на 05.10.18 в 10:00

Колорит в събота или...

"Мога ли да се изпикая и на другата жаба?" Това е една от ключовите фрази, казани от героите на фичъра, който ще чуете в събота от 18.30. Тя обхваща не само централна ситуация в сюжета, но и цели директно в авторския маниер – просто се доближи до хората ненатрапчиво и нелешоядно и бъди добросъвестен подслушвач и кротък подстрекател в името на цeлостта и..

публикувано на 20.09.18 в 10:46

Една небуквална радиодрама от онези, които са на изчезване

Подслушан разговор е едно 28-минутно непрекъснато експериментиращо аудио, което, и това е най-голямото му постижение, успя да не превърне феномена експеримент в глуповата претенция, полираща фалш, а в засмукваща артистична действителност. Два женски гласа на Мая Новоселска и Вяра Коларова направо изтъкават като черга една история, която не..

публикувано на 14.09.18 в 09:00