И въпреки това аз продължавам да пиша

Автор:

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст.
Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията й и недоумяваш, че светът не я е открил навреме - едва доста години след смъртта й научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към границата между този живот и онзи, другия. Изглежда, че с леснина е преминавала от тук до там и от там до тук. Земните представи за слава и социално преуспяване вероятно не са я вълнували достатъчно, за да им се посвети. Приживе са публикувани само няколко нейни стихотворения – невероятно, но факт. Дори се твърди, че са издадени с осакатяващи редакции. Тя не се отказва, продължава да пише поезия.

„Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –

какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено“.

Емили Дикинсън произхожда от заможно семейство, счита се, че се е влюбвала поне три пъти, най-вероятно нещастно, тъй като остава сама до края на живота си, а последните си години прекарва облечена в бяло и почти без да излиза извън дома си. Странна, прекрасна, изключителна поетеса. Почти неземна, прелита през земния си живот за кратко, отлита само на 56 години и завинаги ни оставя съобщенията не на плътта, оставя ни съобщенията на духа, кодирани в стиховете й и предадени чрез „простите новини от Природата – с техния нежен смисъл“. На надгробния й камък за издълбани две думи, които самата тя в последните си дни написва в писмо до свои близки: Called back – „Повикана обратно“… Изпратена тук и повикана обратно. За да заличи границата между видимото и невидимото. Между тежестта и лекотата. Между живота и смъртта.

„Тоя свят не е заключение.
Веригата почва оттук –
невидима – като музика –
но сигурна – като звук.

Не я отгатват учените –
ще я съзреш едвам,
когато презреш – потомствата –
и се разпънеш сам“.

Радиоспектакълът „Прекрасната от Амхърст“ е адаптация по пиесата на Уилям Люс и е посветен на Емили Дикинсън.

В ролята на Емили Дикинсън – актрисата Нина Стамова.

Режисьор – Кръстьо Бойковски.