И „Време и половина“ отива при… Александър Алексиев

Автор:
Снимка: @GoldenRoseFestival

Да, това е името на предаването ни, а не нова филмова награда. Да, звучи като такава, но само защото поводът да посветим цялото си „Време и половина“ на актьора Александър Алексиев е наградата, която съвсем скоро той спечели от тазгодишното 36-о издание на фестивала „Златна роза“ – тази за най-добра мъжка роля за образа на Гичо във филма „Възвишение“ на режисьора Виктор Божинов. Всъщност при получаването на приза Алек сподели наградата си със Стоян Дойчев – актьорът, изиграл Асенчо във филма. Причината, както героят в рубриката ни „Младите в изкуството“ се изрази, е, че няма Гичо без Асенчо и Асенчо без Гичо.
Е, ние днес се спираме на Гичо. Или по-скоро на личността, която стои зад образа на героя. Навярно започвате вече да свързвате тази личност с всичките ѝ роли – с тази на доктора с необикновена история от сериала „Откраднат живот“, с ролята на монаха от „Воевода“, с образите във филмите „Пеещите обувки“ и „Радиограмофон“ и, разбира се, с Гичо от „Възвишение“. Като прибавим и световните продукции, в които е участвал гостът ни днес, немалкото роли в Лондонския театър и новото превъплъщение в онлайн сериала „При щангистите“ може и да си изградите мнение за личността на Алек Алексиев. Да, но не точно. Той е всичко това, но и още много други неща.
Затова, ако искате да разберете каква е разликата между това да се снимаш в сериал и това да се снимаш във филм, или пък как един филм, постановка или друг вид изкуство може да спаси живот, чуйте разговора ни с Александър Алексиев.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Белчев

Родства по избор в песенната лирика

Това е необичайно и много специално издание на „Часът на думите“. Гост в студиото е един от големите ни майстори на песенна поезия – Михаил Белчев. Ситуацията е усложнена, тъй като той гостува в предаването на своята съпруга – Кристина. Тя съумява да мине по опънатото въже и да запази баланса между лично и професионално. Повод за разговора в студио е..

публикувано на 22.10.18 в 10:25
Н. Пр. г-н Мануел Корчек - вляво, Н. Пр. г-н Душан Щраух - вдясно

100 години от създаването на Чехословакия - за паметниците и културното наследство

В края на 1918 г., след разпадането на Австро-Унгарската империя, една нова държава получава своята самостоятелност - националната държава на чехите и словаците, включваща още и многобройни национални малцинства - най-големите от които са немското в чешките земи и унгарското в Словакия и Подкарпатска Рус. Самоопределeнието е следствие от продължителна..

публикувано на 22.10.18 в 09:35
Анета Дръгушану

Голямата дама на българското изкуство

Художничката Анета Дръгушану се появява на нашата художествена сцена в началото на 60-те години. Още тогава новаторският характер на нейната живопис я нарежда сред големите български художници. Родена в село Поточ, Румъния, завършила Художествена академия в Букурещ при прочутия професор от европейски мащаб Корнелиу Баба, установила се в България със..

публикувано на 21.10.18 в 10:15

Четири киноповести на Бергман за четене

„При всичките си странности, религиозни и философски мании, Бергман е роден разказвач на истории, който по самата си природа е забавен, дори когато си е наумил да драматизира идеите на Ницше или Киркегор.“ Това пише през 2007 година за Ингмар Бергман не без доза хумор също толкова известния Уди Алън. Творчеството на шведския режисьор, което е познато по..

публикувано на 20.10.18 в 09:05
Дьорд Арато, г-жа Дьорди Димитров, Дьорд Сонди, Дарина Маринова, Тошо Дончев в студиото на „Артефир“ (отляво надясно).

70 години от създаването на Унгарския културен институт в София

Унгарският културен институт в София отбелязва 70-годишнината от създаването си. Събитията в Унгарския институт винаги са били част от културния афиш на българската столица. От 19 до 22 октомври в България гостуват - Дьорд Арато, Дьорд Сонди и Тошо Дончев - директори на УКИ през различни години между 1994 и 2014 година. С откриване на изложба и..

обновено на 19.10.18 в 17:23