„Аз съм секс, а вие апил“

Момент от работата на международния симпозиум на тема: „Цветето от Хавай“ – чуждото, миграция, музикален театър“, провел се в рамките на Лехар-фестивала в Бад Ишъл
Снимка: Юлия Атцмансторфер

„Аз съм секс, а вие апил“. Разбира се, че тук става дума за една метафора. Композиторът с унгарско-австрийски произход Пал Абрахам е имал идеите, силата, енергията и таланта. Само артистите на сцената обаче са могли да превърнат тези негови идеи и качества в реалност. На 27 юли тази година в рамките на Лехар-фестивала в Бад Ишъл, Горна Австрия, бе проведен международен симпозиум на тема: „Цветето от Хавай“ – чуждото, миграция, музикален театър“. В сътрудничество с университета в Залцбург бяха подготвени доклади от музиковеди, театрални специалисти, хора на киноизкуството, драматурзи, хореографи и музиканти от немско-езичния свят, както и от други държави, които споделиха своя опит при изследването, оркестрирането и поставянето на оперетата „Цветето от Хавай“. Кметът на Бад Ишъл Ханес Хайде откри симпозиума с акцент върху „преплитането“ на биографията на Абрахам с „Цветето от Хавай“, разказа за позитивния отзвук в публиката, както и подчерта стремежа на фестивала към повече самоувереност и внимание в обществото.
Щефан Фрей от Мюнхен изнесе първия доклад на тема „Аз съм секс, а вие апил“, в който беше представен първия творчески екип на ревю-оперетата „Цветето от Хавай“ при премиерата в Метропол-театъра през 1931 година. Хенинг Хагедорн обясни особеностите на своята работа с партитурата на Абрахам и разказа за една стара театрална традиция. В специално интервю за Българското национално радио Хагедорн споделя за своя опит с оркестрацията на „Цветето от Хавай“. Агнежка Цагоцдцон говори за ориентацията на произведението към нормите на Бродуей, като направи заключението, че на остров Хавай не е имало нито повече, нито по-малко джаз, отколкото на Бродуей. Юдит Виймерс потърси американски мотиви в оперетите на Абрахам, а Матиас Пасдчиерни показа откъси от нови филми върху оперети на Абрахам, включително и много интересни, за времето си революционни черно-бели подводни филмови откъси. Каролин Щааренберг предложи сравнения между постановки на различни немски театри, а хореографът Сандра Шатердже запозна публиката с перспективи в творбата от гледната точка на една танцьорка.
В последния доклад на Нилс Грош стана въпрос за пространствата, расите и териториите в „Цветето от Хавай“. Художественият ръководител на фестивала Томас Енцингер, Леополд Керн и Щефан Копф обсъдиха в края на симпозиума актуалността на продукцията в тазгодишното издание на Лехар-фестивала в Бад Ишъл, Горна Австрия. Научната среща беше интересен обмен на мнения за всички рефериращи и занимателен, информативен ден за подбраната публика.