„Близката чужденка“ – изложба на Лика Янко

Лика Янко, фрагмент
Снимка: sghg.bg

Художничката Лика Янко е сред легендарните личности в българското изкуство. Нейното творчество е съпътствано от апокрифни разкази за странния отличителен и смел стил на работа, за личността й на отшелник, за свободата, която успява да съхрани във враждебната в първите й години на изява среда.

Лика Янко е българска художничка от албански произход. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия, където учи живопис в класовете на професор Дечко Узунов и професор Илия Петров. Възхищава се на Ван Гог, Гоген, Сезан и други френски артисти, но през годините развива своя стил и маниер на работа.

В изложбата, която представя галерия „Васка Емануилова“ са включени творби от различни периоди – от най-ранни картини, пейзажи и потрети, както и творби, които са особено характерни и разпознаваеми в нейното творчество. Има един интересен факт от биографията, разказана от Аделина Филева: голяма част от творчеството си Лика Янко дарява. В дома й на улица “Дондуков“ специалистите виждат как тя разпределя творбите си – една част за СГХГ, друга – за НТХГ и трета – за галерията в Тирана. Сега изложбата й включва именно от фона на СГХГ – Представят се обаче и много рисунки, ранни и по-късни. Издирени са от екипа документи и архивни материали – като документ от СБХ за наградата, която й присъждат, от агенция „Хемус“ – институцията, която представя нейното изкуство в чужбина, нейна автобиография, фотоси и дори детски нейни рисунки.

След 80-те години тя получава своеобразна реабилитация, но продължава да участва сравнително малко в общи изложби. Нейни творби са показвани в изложби в Стокхолм, където прави фурор, Базел, Париж и други. В картините на Лика Янко преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на бога. В тях често инкрустира мъниста, камъчета, копчета, конопени въжета, стъкълца, което ги прави особено разпознаваеми.