Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александра и радиото

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

„… Радиото беше на голема почит тогава. То тогава и се въведе. Много скоро се въведе и аз съм назначена от първия директор на Радиото Панайот Тодоров – Сирак Скитник. Той ме много обичаше. Аз си мислех, че нема да бъда назначена, защото бех много беден човек, а в радиото виждах все по- такива, издокарани. Викам: ами нема да ме държат сигурно много…“
Първото излъчване на епизод шест: „Един живот“ на документалния сериал „Радиото“ е на 8 март 2010 в 10.30 часа.
Записът с главния герой на епизода Александра е направен в следобеда на 19 февруари 2010 г. В началото на онзи следобед все още не знаехме, че предстои 54 минутен запис, който не само ще е абсолютно достатъчен за самостоятелен епизод на документален сериал, чиято стратегия до този момент, а и на ниво авторски замисъл, беше създаване на аудио с размерите на галерия, с десетки и стотици гласове.
Александра по онова време беше на 94 години и от година живееше в старчески дом в покрайнините на София. Тембърът на гласа ѝ, начинът на изразяване, смисълът на казаното и надникването в пропастта на много неказани истории, изборът на прилагателни, пресекливият ритъм на изговаряне на думите и многобройните елиптични изречения бяха зашеметяващи. Всички тези детайли на едно общуване, което се случва на много нива и се случи и на най-въздействащото, нивото на емоциите, направи този следобед изключителен.
Дните от 19 февруари до 7 март бяха трескави. Как без да изгубим нищо, нито нюанс, нито автентичност, нито индивидуалност на своя 94-годишен протагонист, да разкажем последователна история, която е най-напред история на един живот.
След това е история за радиото. За България. За човешкия живот.
Епизод 6 получи Наградата на Съюза на журналистите в България през 2010.

Александра Гюрчинова
„… И като, като видяха, че….ох!, че първа съм издържала, директорът на Радиото рече: Слушай, момиченце, ти искаш ли да работиш в Радиото или искаш да бягаш от нас? Аз викам: Радиото обичам, защото е културен институт. И аз тепърва смятам да се боря за културата…“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30