Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

#ДаБъдеБаня

Защо Централната минерална баня в София не е баня в началото на ХХI век и какво следва?

БНР Новини
Мария Мира Христова и Антоанета Салфидж
Снимка: Светлана Тодорова

Два пръстена от минерални извори обграждат планината Витоша, в подножието на която е все по-гъсто населената София, която расте, но не старее. В герба на града от древността до днес неслучайно присъства символът на минералните извори, чийто състав и лечебни свойства в северната, южната, източната и западната част на Софийската котловина са разнообразни и доказано лекуват различни заболявания. Според данни от проучванията изворите са с голяма дълбочина и добро възпроизводство, което улеснява ползването им.

По ирония на съдбата тези минерални извори продължават хармонично да покриват територията на съвременната българска столица, но това не означава, че се използват хармонично и по предназначение. Най-драстичният пример в това отношение е фактът, че Централната минерална баня в София не е баня в началото на ХХI век. Сериозни критики по повод минералните води в отсъствието на столичния кмет Йорданка Фандъкова белязаха и публичното обсъждане на проекта за бюджет на София за 2019 година, в който няма предвидено финансиране за обекта.

В студиото на „Нашият ден“ представителят на сдружение „Термално-нормално“ Антоанета Салфидж застъпва позицията против това Централната минерална баня на София да се превърне изцяло в музей, включвайки и северното крило, което в първоначалния проект е предвидено за сектор с действащи минерални басейни. Преди месеци пред банята по този повод имаше протест във вид на флашмоб по хавлии. Г-жа Салфидж посочва като начин за запазването на естествените функции на Централната минерална баня чрез Северното й крило и евентуалното участие в програмата „Региони в растеж“, чрез която могат да бъдат осигурени необходимите средства.

Хидрогеологът проф. Павел Пенчев се включва с експертна оценка на ситуацията за това, че дори и дебитът на минералната вода в находище София-център да е намалял до 12 литра в секунда, това е повече от достатъчно за нормалното функциониране на Северното крило на банята като балнеологичен или СПА център. Друг е въпросът, че е важно да се провежда редовен и прозрачен мониторинг на минералните извори на територията на столичния град.

Има ли светлина в тунела в този дългогодишен спор и ще бъде ли баня Централната минерална баня в началото на ХХI или басейните ще се превърнат в концертни и театрални зали?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08