За членуването в българските говори

Снимка: pixabay.com

Ние, владеещите само книжовния български език и поназнайващи това-онова от диалектното богатство, трудно можем да си представим сложността на системите на членуване, съществували в езика ни в предишни етапи от развоя му. Те са най-пълно съхранени само в най-архаичните говори като родопските, рупските, крайните северозападни и югозападни диалекти. Знаем най-общо за трите варианта на определителния член в родопските говори – с „н“, „т“ и „с“ (ръкана, ръката, ръкаса), но не сме съвсем наясно какво е значението им. Като добавим и падежните остатъци към тях, картината става още по-усложнена. С течение на времето и развитието на езика ни към аналитичност системите на членуване от четиричленни и тричленни, преминават в двучленни, докато стигнат до съвременната едночленна – само с „т“ в женски и среден род и с гласна „ъ“ в мъжки (тревата, небето, вятъра). На фона на пъстротата, съхранена в различна степен само в диалектите, днес ние имаме да се „справяме“ само с едно правило – правилото за пълния и краткия член на имената от мъжки род, въведено от езиковедите в книжовния език, за да се посочи категорично извършителят на действието. В широкообхватното си и задълбочено изследване на системите на членуване в българските говори доц. Илияна Гаравалова представя развитието им от старобългарския период до съвременния език.
• „Златни ти уста“ - от фонда на предаването в чест на четвъртвековния му юбилей.
• „Забравени думи“ – излезли от употреба интересни и ценни думи.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Едноетажна Америка по крайбрежието на Кейп Код

Снежана Тодорова, председател на СБЖ: В Сочи отглеждат киви и банани

Какъв е смисълът да купуваш кола, с която да пътуваш по асфалта. Там, където е асфалтът, няма нищо интересно, а там където е интересно, няма асфалт. „Покана за пътуване“ започва с тази мисъл на писателите фантасти Аркадий и Борис Стругацки, за да стане ясно от самото начало къде ще ни отведе пътят. Повечето от нас свързват Сочи със зимната..

публикувано на 13.10.19 в 08:45

За Деветашкото плато и забравеното културно наследство

Знаете ли коя е Иванка Богданова от село Кърпчево? Отговорът на този въпрос ни дават изложбата „Археология на забравата“ и шепа ентусиасти – студенти по архитектура от България, Тайван, Естония и Великобритания, които по време на лятната си практика изследват не само старите технологии за строеж на къщи в село Кърпчево, в района на Деветашкото плато, но..

публикувано на 12.10.19 в 08:55

Лов по време на чума

Първата пушка пукна едва преди седмица, така че е рано да броим успехите. По-скоро е време да проверим каква работа е свършена, какви са надеждите за новия сезон за лов на едър дивеч и как се е отразила на дружините опасността от настъпващата в цяла Европа африканска чума по прасетата. Ще направим това с помощта на инженер Васил Василев – председател на..

публикувано на 11.10.19 в 16:40
Обучени кучета помагат на тежко или неизлечимо болни в Център за палиативна грижа, Мексико

Болката и правата на пациента у нас

По един или друг повод като феномен физическата болка е била свързвана със сила или слабост, с оцеляване, със сигнал за здравословен проблем, който трябва да бъде решен, с чувство за загуба, с познание чрез страдание, с какво ли още не.  Само че в измеренията на остра или хронична болка при смятани засега за труднолечими, дори неизлечими..

публикувано на 10.10.19 в 17:10
Дионисий Ареопагит, стенопис от ХVІ в.

Псевдо-Дионисий Ареопагит в културно-историческите традиции на Изток и на Запад

Мащабна конференция, посветена на рецепцията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, знаменития неизвестен християнски учител от края на V - началото на VІ век, се проведе през септември във Варна. С участието на международно признати авторитети по темата от Германия, Италия, Русия, САЩ, Великобритания, Австрия, Черна гора, Румъния, България конференцията,..

публикувано на 09.10.19 в 17:15