За членуването в българските говори

Снимка: pixabay.com

Ние, владеещите само книжовния български език и поназнайващи това-онова от диалектното богатство, трудно можем да си представим сложността на системите на членуване, съществували в езика ни в предишни етапи от развоя му. Те са най-пълно съхранени само в най-архаичните говори като родопските, рупските, крайните северозападни и югозападни диалекти. Знаем най-общо за трите варианта на определителния член в родопските говори – с „н“, „т“ и „с“ (ръкана, ръката, ръкаса), но не сме съвсем наясно какво е значението им. Като добавим и падежните остатъци към тях, картината става още по-усложнена. С течение на времето и развитието на езика ни към аналитичност системите на членуване от четиричленни и тричленни, преминават в двучленни, докато стигнат до съвременната едночленна – само с „т“ в женски и среден род и с гласна „ъ“ в мъжки (тревата, небето, вятъра). На фона на пъстротата, съхранена в различна степен само в диалектите, днес ние имаме да се „справяме“ само с едно правило – правилото за пълния и краткия член на имената от мъжки род, въведено от езиковедите в книжовния език, за да се посочи категорично извършителят на действието. В широкообхватното си и задълбочено изследване на системите на членуване в българските говори доц. Илияна Гаравалова представя развитието им от старобългарския период до съвременния език.
• „Златни ти уста“ - от фонда на предаването в чест на четвъртвековния му юбилей.
• „Забравени думи“ – излезли от употреба интересни и ценни думи.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Евстратиев Гешов

Премълчаната история на академика-банкер

Той е от най-големите имена в българското финансово и банково дело. Казва се Иван Евстратиев Гешов.Същевременно е виден политик и държавник, изявен дипломат и учен от голяма величина. Въпреки че през последните години българската общественост имаше възможност да се запознае с неговата биография, със спомените му и с част от неговото, макар и..

публикувано на 20.03.19 в 17:10
Добрин Петков

90 години от създаването на Софийската филхармония – 3 част

Ето какво си спомнят четирима музиканти, които по това време са били в оркестъра - Михаил Чакъров, Богомил Караконов, Георги Йоцов и Георги Велков: „И двамата бяха големи личности. Всеки със собствения си характер. Без съмнение Константин Илиев беше с по-острия характер, по-твърдия. Добрин Петков като че винаги отстъпваше, но между двамата..

публикувано на 20.03.19 в 13:02

Радиоенциклопедия „По следите на дима“: Дим, обмен и ритуал

В третия епизод на pадиоенциклопедията „По следите на дима“ отиваме в Новия свят, откъдето тръгва Колумбовият обмен - вероятно най-големият междуконтинентален трансфер на растения, животни,хора, идеи и… болести. По него тютюнът стига до Европа. Оказва се обаче, че трудно бихме могли да го наречем "отмъщението на индианците", тъй като при..

публикувано на 20.03.19 в 08:20

Редакции на старобългарските богослужебни книги

Просветените духовници от различни книжовни школи на няколко пъти „редактират“ преводите на библейските текстове и богослуженията, за да бъдат възможно най-близко до оригинала, който да стигне в истинния си вид до православните християни. Това става основно в Преславската книжовна школа още през 9-и век, през втората четвърт на 14-и век в Атонската, която..

публикувано на 19.03.19 в 17:05
Теодосий Теодосиев

Учителят Тео: Незаменимите хора също са малцинство

„Учителят Тео“  така неусетно всички започнахме да наричаме Теодосий Теодосиев – учителят от Казанлък, който създава от децата ни изключителни физици и математици.  Благодарение на него нашите момчета и момичета печелят медали на международните олимпиади по тези дисциплини. Но физиката и математиката не са най-важното нещо, на което Тео ги учи. Кое е..

публикувано на 19.03.19 в 11:23