За членуването в българските говори

Снимка: pixabay.com

Ние, владеещите само книжовния български език и поназнайващи това-онова от диалектното богатство, трудно можем да си представим сложността на системите на членуване, съществували в езика ни в предишни етапи от развоя му. Те са най-пълно съхранени само в най-архаичните говори като родопските, рупските, крайните северозападни и югозападни диалекти. Знаем най-общо за трите варианта на определителния член в родопските говори – с „н“, „т“ и „с“ (ръкана, ръката, ръкаса), но не сме съвсем наясно какво е значението им. Като добавим и падежните остатъци към тях, картината става още по-усложнена. С течение на времето и развитието на езика ни към аналитичност системите на членуване от четиричленни и тричленни, преминават в двучленни, докато стигнат до съвременната едночленна – само с „т“ в женски и среден род и с гласна „ъ“ в мъжки (тревата, небето, вятъра). На фона на пъстротата, съхранена в различна степен само в диалектите, днес ние имаме да се „справяме“ само с едно правило – правилото за пълния и краткия член на имената от мъжки род, въведено от езиковедите в книжовния език, за да се посочи категорично извършителят на действието. В широкообхватното си и задълбочено изследване на системите на членуване в българските говори доц. Илияна Гаравалова представя развитието им от старобългарския период до съвременния език.
• „Златни ти уста“ - от фонда на предаването в чест на четвъртвековния му юбилей.
• „Забравени думи“ – излезли от употреба интересни и ценни думи.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Сунай Алиев

Той е амбициозен млад човек, който е наясно с желанията и мечтите си и ги следва неотклонно – стъпка по стъпка. Любопитството и стремежът да познае собствените си граници изпращат Сунай Алиев за няколко месеца в далечна Бразилия. В момента той е втора година докторант в направление „Сигурност във виртуалната и добавена реалност“ в Шуменския университет..

публикувано на 20.05.19 в 17:05
Батуми се гордее не само с красивата си природа, ами и с модерната архитектура

Посланикът на Грузия: Чакаме ви със страхотни черноморски и ски курорти, храна и вино

За българите Грузия звучи приятелски и близка по дух, но я да се замислим какво всъщност знаем за тази страна на източния бряг на Черно море! За мнозина това е държавата на безкрайните тостове и хубавото вино, сервирано в рог. Така не можеш да го оставиш на масата, преди да си го пресушил до капка. Доста от нас свързват Грузия с напетите левенти, които..

публикувано на 20.05.19 в 10:00
Проф. Захари Кръстев в студиото на програма „Христо Ботев“

Консилиум

Гостуват двама професори с класически познания по медицина: Витан Влахов и Захари Кръстев. Акценти: системата срещу съсловието, как да пием лекарствата си, анамнезата – успехът на терапията. Защо младите поколения медици имат свой стил на преглед и лечение? Развитието на науката – фактор за здраве и качество на живот.

публикувано на 20.05.19 в 09:15

Такъм, чалъм и... доста работа

Обикновено се казва, че риба се лови с такъм и с чалъм. Трябва обаче и още нещо. Нормалният земеделец знае, че за да има какво да жъне, трябва преди това нещо да е засял. Нормалният риболовец пък знае, че за да може да се похвали с добър улов, трябва да помага на природата да се възстанови. Затова тази седмица разговаряме с такива предвидливи хора от..

публикувано на 17.05.19 в 16:45
Владислава Сандова с колега от училището

Призвание образователен медиатор

Иначе това е една „прохождаща“ длъжност, особено необходима в училищата, обхващащи деца от уязвими общности. Когато липсва връзка между училището и общността, когато образованието не е ценност за семействата, когато децата не се чувстват на мястото си в класната стая, когато има конфликти и недоразумения в общуването, медиаторът, т.е. посредникът, е този,..

публикувано на 17.05.19 в 12:10