В съботната вечер ще възкресим спомена за сопраното Пенка Маринова. Наричат я най-популярната и обичана русенска примадона. Публиката я въздига на този пиедестал! Нейната публика, останала ѝ вярна до последния спектакъл. „Винаги съм била най-безкомпромисния си съдник“, признава Пенка Маринова. „Преценявала съм реално собствените си възможности. Най-ценната награда е признанието на публиката. Публиката, когато бурно ръкопляска и вика от възторг или пък искрено развълнувана, вглъбена и не чак толкова „креслива“ – еднакво скъпа ми е нейната реакция! Тогава знам, усещам го с цялото си същество, че съм успяла“, споделя Пенка Маринова.
Тя e сред тези, които наричаме основатели на Русенската опера. Певицата пази като ценна реликва протокола с дата 23.06.1949 г., подписан от Константин Илиев, Константин Казанджиев и Елисавета Йовович, с който Пенка Маринова е назначена като солистка на новооткритата Русенска опера. „В лирико-драматичния ѝ талант имаше нещо чисто и съкровено“, спомня си Никола Боздуганов. „Тя не можеше да се пести. Играеше с пълна всеотдайност и бликаща искреност. Притежаваше усет за развитие на образа, за мястото му в драматургията на спектакъла…“
Съдбата предоставя на Пенка Маринова изключителната възможност да се усъвършенства под зоркия поглед на Константин Илиев и Добрин Петков, на режисьорите Драган Кърджиев и Михаил Хаджимишев.
Много скоро за радост на публиката се оформя и знаменитото русенско трио: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. „Голяма част от успехите си дължа на перфектното ни сценично разбирателство“, категорична е певицата.
След неочаквания и шумен дебют като Виолета в „Травиата“ – постановката на Драган Кърджиев и Константин Илиев, с която през 1949 година започва летоброенето на Русенската опера, Пенка Маринова си извоюва по категоричен начин правото да бъде сред солистите на новосъздадената трупа. Постепенно набъбва и списъкът с роли: Розина, Норина, Адина, Марженка, Джилда, Мими, Бътерфлай, Манон, Маргарита… „Пенка подготвяше всяка роля с професионална задълбоченост“, разказва Никола Боздуганов – „Преравяше купища материали и без страх се изправяше пред режисьорите като ревностен опонент. Бе ревнива към своите виждания, отстояваше ги, не бягаше от острия спор.Понякога капризна и заядлива, но по-често великодушна и сговорчива. Изключителната музикалност на Пенка Маринова бе толкова очевидна, че не се забелязваше! Никакво напрежение в певческата линия – тя бе така спонтанна, както и актьорското ѝ обаяние…“
Очевидци твърдят, че за спектаклите с участието на Пенка Маринова билетите се разпродавали като топъл хляб за седмици напред. А за нея досегът с публиката бил жизнено необходим. Един вид спонтанен, интимен диалог, в който ролята на примадона е абсолютно чужда на Пенка Маринова. Казват, че това е най-силната страна на щедрия ѝ талант!
В съботната вечер ще си припомним някой от най-впечатляващите ѝ роли: Джилда, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Бътерфлай, с която омагьосала не кой да е, а Святослав Рихтер и разбира се Манон от едноименната опера на Жюл Масне. В записа от 1958 година, съхранен в „Златния фонд“ на БНР, партньори на Пенка Маринова са Николай Здравков, Асен Селимски, Неделчо Павлов, Стефан Димитров, Ана Ангелова, хора и оркестъра на Русенската опера, обединени от диригентската палка на Руслан Райчев.
Съдържание на „Манон“ от Жюл Масне
събота, 19 януари, от 20 часа
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..
Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..
Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg