Хелга Дернеш – любимката на Караян

Хелга Дернеш в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“
Снимка: operamusica

Тази съботна вечер ще достави особена радост на страстните вагнерианци. Ще прозвучи един от най-хубавите цялостни записи на „Танхойзер“, осъществен в началото на 70-те години на ХХ век от Дьорд Шолти, а поводът е юбилейният, 80-ти рожден ден на Хелга Дернеш – забележителна певица с рядък глас и рядко срещана кариера. Съвсем млада тя преминава от мецосопран към лиричен сопран, след това става драматичен сопран с триумфален успех във Вагнеровия репертоар и накрая отново блести на най-големите световни сцени с драматични мецосопранови роли. „Гласът ѝ притежаваше огромно богатство и сила, а поразително красивото ѝ сценично присъствие и интензивната актьорска игра я превърнаха в неотразима изпълнителка“ – това е най-често цитираното определение за Хелга Дернеш, публикувано в статията, посветена на певицата в прочутата британска музикална енциклопедия The New Grove Dictionary of Music and Musicians. През 60-те години на ХХ век младата Дернеш е любимка на Херберт фон Караян и изпълнителка на главните партии в неговите знаменити реализации на „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“ и „Фиделио“. И въпреки, че в този тъй специфичен и взискателен репертоар Дернеш не демонстрира силата на стоманеното гърло, характерно за прочутата ѝ колежка Биргит Нилсон, неповторимата ѝ емоционалност и чудесната вокална техника са неоспорими. В оперната вечер акцентираме върху нейната Изолда под палката на Караян от студийния запис на „Тристан и Изолда“, реализиран през 1972 година от EMI със солисти, хора на Дойче Опер – Берлин и Берлинската филхармония. Друго изключително постижение в нейната дискография е споменатият вече запис на „Танхойзер“ със съставите на Виенската държавна опера и Дьорд Шолти.

На 3 февруари 2019 Хелга Дернеш ще навърши 80. Родена във Виена, тя учи във Висшето училище за музика в родния си град и едва 22-годишна дебютира като Марина Мнишек от „Борис Годунов“ в Берн. В началото на кариерата си пее и във Висбаден и Кьолн, а първата ѝ изява на Байройтския фестивал е през 1965, когато 26-годишната Хелга играе една от трите дъщери на Рейн в „Пръстена на нибелунга“. Само две лета по-късно тя вече блести в Байройт като Елизабет от „Танхойзер“ и Зиглинде от „Валкюра“. Дебютът ѝ на Залцбургския фестивал е през 1969. В Националната опера на Шотландия представя Гутруне от „Залезът на боговете“, Леонора от „Фиделио“, Маршалката от „Кавалерът на розата“, Касандра от „Троянците“, Брюнхилда, Изолда и Ариадна от „Ариадна на Наксос“. През 70-те години на ХХ век Хелга Дернеш е желан гост на най-престижните световни оперни сцени – в Цюрих, Амстердам, Глайндборн, Лондон, Париж, Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго. Редовно пее в Баварската държавна опера, две от най-успешните ѝ изяви там са ролите на Маршалката, представена през 1979 и на една от дъщерите на крал Лир в световната премиера на „Лир“ от немския композитор Ариберт Райман през 1978. Ролята на Гонерила от „Лир“ Дернеш изпълнява в няколко други немски театъра, а през 1981 играе в постановка на „Лир“ на английски език в операта на Сан Франциско. В интервю за американския журналист Брус Дъфи от края на 1982 година Дернеш споделя, че харесва посоката, в която се развива съвременната класическа музика и че е имала огромен късмет да участва в „Лир“. Трябвало да научи партията два пъти – първо на немски, след това и на английски, но не съжалява, защото успехът на операта е бил огромен. Тогава, през ноември 1982 Дернеш казва: „Току-що направихме световната премиера на Реквиема на Райман, написан специално за Дитрих Фишер-Дискау, Юлия Варади и за мен, ще го изпълним и в Берлин през януари и ще го запишем. Това е колосална творба, невероятна. Беше много голям успех“. На репликата на журналиста, че вероятно музиката на Райман е доста различна от, да кажем тази на Берг в „Лулу“, Хелга Дернеш изумено възкликва: „Смятате, че „Лулу“ е съвременна музика? Аз съм израснала във Виена с „Лулу“ и „Воцек“!“. А когато Брус Дъфи я пита би ли изпяла графиня Гешвиц от „Лулу“, отговорът е: „Бих се радвала много. Това е великолепна партия“. През октомври 2000 година Хелга Дернеш представя главната роля в още една опера на Ариберт Райман – „Домът на Бернарда Алба“, поставена отново в Мюнхен.
А в края на 70-те години на миналия век, тя постепенно прибавя към репертоара си важни роли от творчеството на Рихард Щраус като Жената на Барак от „Жената без сянка“ и Клитемнестра от „Електра“, както и Кабаниха от „Катя Кабанова“ на Яначек. С последните две се обръща към драматичния мецосопранов репертоар, характерен за края на кариерата ѝ, когато пее и Графинята от „Дама Пика“ и Ларина от „Евгений Онегин“. В разговора с Брус Дъфи Дернеш споделя, че е направила тази драстична промяна през 1979 година, след „щастлив съвет на Кристоф фон Дохнани“. По времето, когато говори с американския журналист, тя вече е пяла и Иродиада от „Саломе“ и Фрика от „Валкюра“. В същия период се обръща и към концертния репертоар, а американският колега има късмета да я срещне в Чикаго, докато участва в концертни изпълнения и записва Третата симфония на Малер с Чикагския СО и Дьорд Шолти. Дебютът на Хелга Дернеш в най-престижния американски оперен театър – Метрополитън опера в Ню Йорк, идва през 1985 с Марфа от „Хованщина“, когато певицата вече е утвърден мецосопран. Следват Принц Орловски в „Прилепът“ през 1986, Иродиада от „Саломе“, Фрика и Валтрауте от „Пръстена на нибелунга“ и Бавачката от „Жената без сянка“. Последните четири – в рамките на един сезон, през 1989/1990. Завръща се на сцената на Мет през 1994, когато пее в „Диалози на кармелитките“ на Пуленк и „Арабела“ на Рихард Щраус, а през 1995 на същата сцена е Леокадия Бегбик от „Възход и падение на град Махагони“. В края на 90-те почти 60-годишната Дернеш представя Иродиада от „Саломе“ в Лос Анджелис, а през 2009 (на 70-годишна възраст!) играе ролята на бабата в „Йенуфа“ на Яначек в Баварската държавна опера.
В цитираното по-горе интервю на американския журналист Брус Дъфи, Дернеш споделя, че за първи път е гледала опера на Вагнер, когато е била 12-годишна и че тази част от оперния репертоар ѝ е много близка. Тя казва, че е чела много и продължава да чете различни издания, посветени не само на Вагнер, но и на литературните и митологични първоизточници на неговите опери: „Чета всички нови книги, които излизат и са свързани с Вагнер и съм абсолютно наясно какво трябва да правя с ролите си“. Когато Дъфи я пита дали освен Елизабет някога е пяла и Венера от „Танхойзер“, отговорът е: „Не. Тя е твърде висока“. Тъй като интервюто е правено през 1982, явно Венера е твърде висока за новото амплоа на Дернеш – на драматичен мецосопран. Тя добавя, че е опитвала да научи Венера, дори имала предложения за Ортруд от „Лоенгрин“, но решила да не го прави: „Съжалявам, но тя просто не е моя партия. Би била идеална от гледна точка на характера на тази героиня и актьорското превъплъщение. Бих се радвала да я изпълня – и разбира се, бих могла! Но не е партия, която мога да пея винаги. Не е такава, с която да се чувствам в перфектна форма по време на цялото представление. Тъй че, реших да избегна неприятностите. Същото се случи наскоро и с Кундри. Имах договор с Понел и Причард, но отново – реших да не пея Кундри“. Когато Брус Дъфи я пита, ако можеше да изпее и Венера, и Елизабет, би ли го направила в една вечер, Дернеш категорично казва не: „Чудесно шоу за сопран, който би могъл да го осъществи, бих се възхитила на такава певица… За мен това не е ефектен номер. Просто много добро шоу, но когато съм слушала такива спектакли, винаги съм чувствала, че нито едната роля, нито другата е перфектна – така, както ако певицата би направила само едната партия. Те са много различни“. „Значи, това всъщност не са две страни на една и съща жена?“ – пита Дъфи. „Не ги виждам така. Дали Вагнер някога приживе е искал една певица да пее и двете? Може би ако той е мислел за това, би оставил някакви записки за поколенията“.
В оперната вечер ще имате възможността да си припомните прекрасния глас на Хелга Дернеш в началото на бляскавата ѝ сопранова кариера с цялостния запис на „Танхойзер“, осъществен през 1971 година за Decca от Дьорд Шолти със солисти, хора и оркестъра на Виенската държавна опера. Със сигурност Шолти е най-прочут с регистрацията на „Пръстена на нибелунга“, но ако сред слушателите ни има ценители на изумителния оркестър и бляскавите хорови цени в „Танхойзер“, те ще изпитат истинско удоволствие.
В ролите участват:
• Херман, Ландграф на Тюрингия – Ханс Зотин
• Принцеса Елизабет, негова племенница – Хелга Дернеш
• Танхойзер – Рене Коло
• Венера, богиня на любовта – Криста Лудвиг
• Волфрам фон Ешенбах – Виктор Браун
• Валтер фон дер Фогелвайде – Вернер Холвег
• Битеролф – Манфред Юнгвирт
• Райнмар фон Цветер – Норман Бейли
• Хайнрих дер Шрайбер – Курт Екуилуц

Съдържание на операта „Танхойзер“ от Вагнер

събота, 2 февруари, от 20 часа