Водните имена по поречието на Струма

Хидронимите или наименованията на водни обекти, особено на по-големите, са сред най-старинните запазени местни имена. За нашата страна това са тракийските наименования, просъществували с някои изменения до днешни дни. Други обаче са се изгубили във времето и са заменени от по-нови, което може да значи и отпреди 5-6 века. Притоците на река Струма в нейното горно и средно течение носят и много старинни, и по-нови и прозрачни по значение имена. За произхода на старинните можем лесно да се заблудим, ако ги оприличим на съвременни думи. Такива са Лебница, Главеш, Дивилска река, Жилава. При по-новите наименования често реките приемат името на селище или местност, покрай която текат, като Брезнишка, Бадинска, Дебърщица. За хидронимите по поречието на Струма разговаряме с гл. ас. Надежда Данчева.
• „Нему да бъде слава, чест и почит…“ – международна научна конференция, посветена на 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ и 150-годишнината на БАН – проф. Славия Бърлиева, директорка на Кирило-методиевския научен център при БАН, представя акцентите от конференцията и очертава измеренията на стореното от св. Кирил и св. Методий не само за времето, когато създават славянската азбука на основата на жив български говор, но и за днешния културен и духовен облик на Европа.
• „Как да общуваме с добрите сили“ – от фонда на предаването по случай 25 години от началото му.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Остромировото евангелие (1056-1057 г.), най-старият запазен руски препис от старобългарски оригинал на Евангелието, в който е отразена руската редакция на старобългарския език

Пътищата на българските букви и старобългарския език по чужди земи

Глаголицата, създадена от светите братя, и кирилицата, творение на техни ученици, са азбуки, съобразени с особеностите на българския солунски говор. Свещените книги са преведени от първоучителите и последователите им на български език. България на княз Борис, цар Симеон и цар Петър е благодатната страна, където книжовниците получават закрила и подкрепа,..

публикувано на 21.05.19 в 17:05

Еврика! Успешни българи: Сунай Алиев

Той е амбициозен млад човек, който е наясно с желанията и мечтите си и ги следва неотклонно – стъпка по стъпка. Любопитството и стремежът да познае собствените си граници изпращат Сунай Алиев за няколко месеца в далечна Бразилия. В момента той е втора година докторант в направление „Сигурност във виртуалната и добавена реалност“ в Шуменския университет..

публикувано на 20.05.19 в 17:05
Батуми се гордее не само с красивата си природа, ами и с модерната архитектура

Посланикът на Грузия: Чакаме ви със страхотни черноморски и ски курорти, храна и вино

За българите Грузия звучи приятелски и близка по дух, но я да се замислим какво всъщност знаем за тази страна на източния бряг на Черно море! За мнозина това е държавата на безкрайните тостове и хубавото вино, сервирано в рог. Така не можеш да го оставиш на масата, преди да си го пресушил до капка. Доста от нас свързват Грузия с напетите левенти, които..

публикувано на 20.05.19 в 10:00
Проф. Захари Кръстев в студиото на програма „Христо Ботев“

Консилиум

Гостуват двама професори с класически познания по медицина: Витан Влахов и Захари Кръстев. Акценти: системата срещу съсловието, как да пием лекарствата си, анамнезата – успехът на терапията. Защо младите поколения медици имат свой стил на преглед и лечение? Развитието на науката – фактор за здраве и качество на живот.

публикувано на 20.05.19 в 09:15

Такъм, чалъм и... доста работа

Обикновено се казва, че риба се лови с такъм и с чалъм. Трябва обаче и още нещо. Нормалният земеделец знае, че за да има какво да жъне, трябва преди това нещо да е засял. Нормалният риболовец пък знае, че за да може да се похвали с добър улов, трябва да помага на природата да се възстанови. Затова тази седмица разговаряме с такива предвидливи хора от..

публикувано на 17.05.19 в 16:45