Дончо Папазов за „Невъзможният път“ и за това кога човек тръгва по трудните пътища

Дончо Папазов
Снимка: Ани Петрова

„Човек пътува със спомени“. Парадоксалното е, че това са думи на един човек, който през целия си живот не е седял на едно място.  Става въпрос за Дончо Папазов - мореплавател и един от първите български леководолази, човек, който се определя като мечтател и късметлия.

Няма как да не сте чували за неговите приключения –  със съпругата си Юлия Гурковска -Джу прекосяват със лодка Черно море, Атлантическия и Тихия океан. С яхтата „Тивия“ и дъщеря им Яна обикалят света за 777 дни. А преди 30 години Дончо Папазов сам обикаля света по Невъзможният път.

"Ура! На 13 юни В 13 часа и 13 минути Гринуичко време преминах на траверс фара "Сан Антонио" и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих край на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен "невъзможния път". Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. Колкото дни трябва, ще плавам, без да бързам. Ако ще и да потъна, пак ще съм обиколил света. Делото е сторено!" Това пише Дончо Папазов в книгата "Невъзможният път", а ние – 30 години по-късно с Дончо Папазов отново разгръщаме тази книга.

С Дончо Папазов говорим за „Невъзможния път“, за второто издание на тази книга, което излезе наскоро, но и за това кога човек решава, че му е време да поеме по трудните пътища.