Цялостност, неприкосновеност и пълнота на детската личност

Снимка: Pxhere

Обобщаващото понятие е „интегритет“. То включва морала, честността, характера. Ще го разпознаете в човека, който спокойно и непринудено изразява желанията, мнението, истинските си интереси и предпочитания без (само)наложено съобразяване, нагаждане и подчинение на външни авторитети. Честността към себе си и липсата на фалш в отношенията с другите предпазва от изкушението да бъдеш жертва на обстоятелства и хора. Как обаче на практика да се съхрани неприкосновеността на младата личност като същевременно се изгражда, развива и усъвършенства. Като че ли на думи все повече родители, учители, институции подкрепят този подход в общуването и работата с децата. Дори намеренията да са съвсем искрени, практиката в традиционния модел училище (семейство, общество) драстично се разминава с декларациите. Младите все още се „вкарват“ в калъпа на измислени единни и общозадължителни стандарти за количество, скорост и равнище на усвояване на знания и умения. Многото разнопосочни очаквания и натиск върху тях ги отклоняват от истинските им желания и способности, а това е разпиляване на потенциала, времето и енергията им, така необходими за общия ни просперитет. За щастие вече и у нас има доста осъзнати и последователни опити за намиране на онзи модел за общуване и работа с децата, който да развива способностите им с уважение към автентичността и неприкосновеността на личността им.