Не е случайно, че думата „жито“ съдържа същия корен като „живея“, „живот“. Имало е време, когато реколтата от зърнени култури буквално е била равносилна на живота, оцеляването на прадедите ни. Житни класове присъстват в гербовете на доста държави от умерения климатичен пояс, особено в периода на комунизма, който някъде все още продължава. В други географски ширини се появяват царевицата, оризът и т.н. И днес зърнените храни са значителна част от храната на човечеството, макар и в нови разновидности и сортове за масово отглеждане. Какво обаче може да узнаем от наименованията им в диалектите на българския език и другите европейски езици. Някои от местните имена на ръжта са останали още от езика на траките, други свидетелстват за вероятния път на пренасянето на растението от Мала Азия, за културните контакти между различни народи. По-нови за трапезата на европейците растения като царевицата и картофа са интересни с начините за образуване на имената им - по името на страната, от която са внесени, от съществуващо име на позната култура с добавка на някакво определение, със заети и трансформирани думи. Така за царевицата „мисир“ идва от название на Египет, „рапка“– от „арапска пшеница“, „влашки боб“ пък е една от диалектните думи за картоф. Разказва проф. Лучия Антонова.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването - Наименования на месеците.
• „Забравени думи“ – с участието на слушателите.
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Георги Братов обикновено се представя като "бай Георги от Свищов", но в битието му на български пенсионер няма нищо обикновено. Той сърцато се втурва да помага, колчем чуе за бедствие някъде из родината, но не това го прави толкова тачен гост в "Покана за пътуване". Бай Георги е обиколил 60 държави, някои от които, като Нова Зеландия например, съвсем..
Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с..
Дългогодишният журналист в програма "Христо Ботев" издаде поредната си книга с интригуващото заглавие "Господ няма да ми се сърди". В нея авторът описва и тълкува народните лечебни практики, чрез които българите християни от незапомнени времена са се справяли с телесното и душевното страдание на ближния. Главните носителки и пазителки на..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg