Opera Forward в Амстердам – фестивалът на бъдещето

12
Сцена от операта „Момичета от Златния Запад“
Снимка: De Nationale Opera

От 28 февруари до 10 март в Амстердам се проведе четвъртото издание на фестивала Opera Forward, организиран от Националната Опера. Мотото на събитията тази година бе „Идентичност и конфронтация“. Едно от предизвикателствата на днешния свят е ежедневният ни сблъсък с непознатото и другото в бързо променящото се, многолико общество и намирането на лично самоопределяне в него. 

Фестивалът бе открит на 28 февруари с последната опера на американския композитор Джон Адамс – „Момичета от Златния Запад“. Световната й премиера бе през ноември 2017 година в Сан Франциско в копродукция с Националната Опера в Амстердам. Творбата е четвъртото сътрудничество на Адамс с либретиста Питър Селарс след „Никсън в Китай“, „Смъртта на Клингхофър“ и „Доктор Атомик“. Всички тези опери имат подчертана политическа и обществена ангажираност.

Интригата на „Момичета от Златния Запад“ е ситуирана в бурния период на калифорнийската Златна треска в средата на XIX век. Тя хвърля малко по-различен поглед върху събитията, в сравнение например с доста романтичния „уестърн“ подход на Пучини в неговата опера „Момичето от Запад“. В либретото си Селарс използва изцяло исторически текстове - спомени на избягали роби, стихове на китайски емигранти, оригинални миньорски песни, както и откъси от Марк Твен и Фредерик Дъглас. Но основният източник на текста са 23 писма написани от Луизе Клап (под псевдонима Дейм Шърли) до нейната сестра. Клап прекарва 15 месеца със съпруга си в миньорско селище в суровите условия на Сиера Невада.

Тя е една от малкото жени, действително преживели Златната треска. Писмата й са реалистичен документ за трудния живот на златотърсачите - първоначалният оптимизъм се изкривява в корупция, ксенофобия, насилие на расова основа и унищожаване на екологичното равновесие. Всички герои в операта са действително съществували хора. Дейм Шърли е централният и най-богат образ - разказвачът на интригата. В тази трудна партия блесна младото американско сопрано Джулия Бълок. Друг важен герой е Нед Питърс - избягал роб, за когото Адамс написва впечатляваща ария по речта на Фредерик Дъглас „Какво е за роба Четвърти юли“. Ролята изпълни бас-баритонът Давоун Тайнс. Младата мексиканска барманка Хосефа е основното действащо лице в края на операта. С много топъл мецосопран Джей'Най Бриджес изпя вълнуващо тази драматична сцена. Красив бе и дуетът на героинята с любимия й Рамон, изпълнен от Елиът Мадор. Интересната галерия от образи допълниха китайската проститутка Ах Синг - продадена още като дете за 10 долара, сега тя откупва свободата си чрез брак със забогателия златотърсач Джо Кенън. В тези роли се изявиха Хе Юнг Ли и Пол Апълби.

Момичета от Златния Запад

Напрегнати два часа и половина, изпълнени с жажда за забогатяване, търсене на лично щастие, борба и насилие между мексиканци, индианци и бели. Последните минути на операта са доминирани от по-спокойна атмосфера - в епилога Дейм Шърли съзерцава магическата природа на Сиера Невада, чиято величествена сила ще заличи всички човешки поражения. Режисурата е на либретиста Питър Селарс. Декорът на Дейвид Гропман в първата част включва високи секвои и типичен американски уестърн бар, чието огледало е облепено с доларови банкноти. Във второ действие сцената е заета от огромен пън на секвоя, върху който се играят сцени от Шекспировия „Макбет“ по случай Четвърти юли - националния празник на Америка. Ролята на лейди Макбет изпълнява Дейм Шърли. Бих искал да отбележа наистина прекрасните исторически костюми, създадени от Рита Райък. Сценографията рисува картини от преди повече от 150 години, но посланието от миналото е директно свързано с проблемите на нашето съвремие. Американският диригент Грант Гершън, който има дълъг опит в изпълнението на музика на Джон Адамс, ръководи блестящо Ротердамската филхармония. Впечатляващ бе и приносът на мъжката формация на хора на Националната Опера в многобройните и изключително трудни миньорски сцени. Чудесна подготовка за предстоящата през април продукция на „Танхойзер“ на Вагнер.

Едно от събитията на фестивала бяха трите спектакъла на първата опера на 92-годишния унгарски композитор Дьорд Куртаг – „Краят на играта“. Творбата е базирана върху едноименната едноактна пиеса на Самюъл Бекет. Световната премиера на операта бе през ноември миналата година в Миланската Скала в постановка на Пиер Ауди, основател на фестивала Opera Forward и бивш интендант на Националната Опера в Амстердам. 

В красиво разположения в пристанището на Амстердам театър Muziekgebouw aan't IJ на 7 март се игра най-новата опера на ирландския композитор Донака Денехи - „Вторият цигулар“. Творбата, за първи път видяла бял свят през 2017 година в Black Box Theater в Голуей - Ирландия, е втората съвместна работа на Денехи с известния драматург Енда Уолш след операта „Последният хотел“.

Вторият цигулар

Вторият цигулар“ е комплексна и дълбоко психологична опера, в която се вплитат филм, театър и опера заедно. Главният герой Мартин е самотен цигулар, загубил както вдъхновението си към музиката, така и любимата в живота си. Той е на прага на нервен срив, преследван от неспирни телефонни обаждания, съобщения на гласова поща, както и от натиска на социалните медии. След работа Мартин се отдава на жестоки видео игри, алкохол и на дълги чат сесии в сайта за запознанства Tinder. Единствена утеха той намира в музиката на италианския ренесансов композитор Карло Джезуалдо, чийто личен живот също е бил доста бурен. Профилът на Мартин в Tinder е „Карло“ - там той се представя за „композитор на опери“.

Вторият цигулар

Един от водещите ирландски актьори Арън Монахан изигра впечатляващо образа на Втория цигулар с неизчерпаема енергия. Ролята не включва нито пеене, нито говор. Режисурата - дело на либретиста Енда Уолш, е изключително раздвижена с използване на мултимедии. Декорът на Джейми Вартан е на три нива - от оркестрината, през апартамента на Мартин, заемащ основната сцена, докато над него се вижда гъста гора. Огромен дигитален LED екран запълва задната част на апартамента - на него текат чат сесии, видео игри, телевизионни филми. Успоредно с душевните преживявания на Мартин в интригата, виждаме и разпадащия се брак на мрачния Матю, изпълнената с противоречия негова съпруга Ейми, както и любовницата й от колежа - свободомислещата Хана. Ролите бяха чудесно изпълнени от баритона Бенедикт Нелсън, мецосопраното Шарън Карти и сопраното Дайър Халпин. В хода на действието става ясно, че Матю и Мартин са един и същ образ. Мартин от друга страна вижда в своята съдба тази на Карло Джезуалдо.

Вторият цигулар

Интригата протича като завладяващ трилър, в който се преплитат събития както от настоящето, така и от миналото. В операта се оглеждат теми, близки до нашето съвремие - като ролята на социалните медии, които при все че лесно и бързо ни свързват, биха могли да се превърнат в източник на изолация и натиск. Важен елемент в музиката на Донака Денехи е наслагването на пречупените, деформирани средновековни хармонии на Джезуалдо, които са моделирани през призмата на днешния бурен и високо технологичен свят. Помощник-диригентът Килиан Фаръл, заместил в последния момент титуляра Райън МакАдамс, ръководи сигурно 16-членния състав на хора на Ирландската Национална Опера и ансамбъла Crash, основан от Донака Денехи. Съставът е специализиран в изпълнение на съвременна музика. 

На 3 март фестивалът видя и световната премиера на операта „Карузо в Куба“ на холандския композитор Миха Хамел. Интересна творба, базирана върху историческо събитие - на 12 май 1920, в Операта на Хавана избухва бомба по време на представление на „Аида“ на Верди. В него ролята на Радамес изпълнява знаменитият Енрико Карузо. В настъпилата суматоха тенорът остава в неизвестност в продължение на няколко часа. В своя роман „Като твоя пратеник“ кубинската писателка Майра Монтеро запълва този период с фиктивна любовна история на Карузо с кубинска девойка на има Аида, която той среща из улиците на Хавана.

Карузо в Куба

Миха Хамел базира операта си върху романа на Монтеро, като сам пише либретото на италиански. Като в сюрреалистичен сън Карузо се откъсва от действителността на оперни агенти и преследващата го мафия и потъва в един магически свят. Чичото на Аида – Калазан, е жрец на традиционната африканска религия лукуми и по време на мистериозен ритуал наречен „еббо“, Карузо е потопен във водите на лагуната. Душата на певеца се пречиства, той осъзнава самотния си живот на суперзвезда и намира в Аида любовта на своя живот. В пророческо видение той вижда родния си Неапол, където година по-късно ще намери смъртта си. Петте спектакъла се проведоха в Интернационалния театър в Амстердам. Холандският камерен оркестър бе дирижиран от Ото Тауск, а в главните роли се изявиха испанският тенор Айрам Ернандес като Карузо и изключително талантливото сопрано от Тринидад Жанин Де Бик в ролята на Аида.


Снимките в галерията са ни предоставени от Opera Forward - Амстердам