Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР обещават пролетно настроение с музиката на Пипков, Рахманинов и Чайковски

19 април, петък, 19.20 часа – зала „България“. Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

Симфоничният оркестър на БНР
Снимка: архив

Десетият концерт от юбилейния, 70-и сезон на радиосимфониците е вдъхновен от най-прекрасния и любим на всички сезон – Пролетта! Под диригентството на Марк Кадин и с участието на певците от Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова, и солиста Атанас Младенов (баритон) ще бъдат изпълнени: Симфонична сюита „Пролет над Тракия“ на Любомир Пипков (тази година се навършват 115 години от рождението на големия български композитор!), Кантата „Пролет“ от Сергей Рахманинов и Симфония №4 във фа минор от Пьотр Илич Чайковски.

„България не е единствената страна, където музиката намира почва в широките народни маси, но у нас повече, отколкото другаде, това се дължи на вродения музикален инстинкт“ – това са думи на големия български композитор Любомир Пипков. Един от представителите на т.нар. „второ поколение български композитори“, той достойно се нарежда сред видните музикални творци на 20-и век. Френският композитор Пол Дюка, който е негов учител, казва за него „Това е един от най-интересните артисти на нашето време“. Музикалният език на Пипков не разчита на фолклорния цитат, а вплита органичното българското звучене в самата тъкан и същността на произведенията му. Творчеството на композитора, което обхваща всички жанрове от неговото време, не само впечатлява със своето емоционално богатство, но и отразява активната му гражданска съвест. Неслучайно Пипков е определян като водеща личност в музикалната ни култура през 30-те - 70-те години на 20-и век.

„Пролет над Тракия“ е създадена като сюита за камерен оркестър през 1938 година, две години след първата постановка на операта  „Янините девет братя“, която с появата си предизвиква истински публичен скандал, и година преди  композиторът да завърши Първата си симфония. Това е плодотворен период за Пипков – време, в което той бележи успехи не само в творческата си биография, но и развива интензивна обществена дейност. Сюитата е в три части: Пролет над Тракия, Песен от далече, Пролетен вятър.  

Кантатата „Пролет“ на Сергей Рахманинов е завършена през 1902 година. След фаталната премиера на неговата Първа симфония през 1897 година, която завършва с провал, Рахманинов дълго време не е в състояние да композира. Той става втори диригент в московската Руска частна опера, където се сприятелява с младия Шаляпин; след това, през 1899 година заминава на гастроли зад граница като пианист, а лятото на 1900 година прекарва в Генуа. Едва сега композиторът се решава отново да започне да пише музика и започва работа над Втория си клавирен концерт и симфоничната поема „Франческа да Римини“.

Вторият клавирен концерт има огромен успех, неговата премиера е през месец декември 1901. Скоро след това, през пролетта на 1902, Рахманинов се обръща към жанр, който е нов за него – кантатата. Така се появява кантатата „Пролет“ по стихотворението на Некрасов „Зеленият шум“. Много е вероятно създаването на това светло, пропито с утвърждаване на любовта произведение да се дължи на чувствата на самия композитор: именно през тази пролет е сватбата му с Наталия Александровна Сатина.

Кантатата е изпълнена за първи път на 11 март 1902 година на деветото симфонично събрание на Московското филхармонично общество. Изпълнители са баритонът Александър Смирнов и хорът на любителите на музиката под диригентството на Алексей Зилоти. Публиката приема произведението много радушно, а Съветът за поощряване на руските композитори и музиканти присъжда на Рахманинов за тази творба наградата „Глинка“.

В писмото на Пьотр Илич Чайковски до Надежда фон Мек от 1 май 1877 година за първи път се споменава Четвъртата симфония, замисълът на която възниква в тежко за композитора време – след тежка душевна криза, предизвикана от неудачната му женитба, той избягва от жена си в Петербург. „Аз жестоко се подигравах миналата зима, когато пишех тази симфония, и тя е точно отражение на онова, което изпитвах по онова време“ – съобщава Пьотр Илич, без да навлиза в подробности за какви точно подигравки става дума. Симфонията става равносметка на цялостното предшестващо творчество на композитора и открива нов етап в него, хвърляйки светлина върху нови, по-дълбоки перспективи не само в симфонизма на Чайковски, но и без преувеличение, в развитието на симфонизма като цяло.

Много оркестрови съчинения на Чайковски са свързани с напълно конкретно съдържание. В същото време композиторът не обича да разкрива това съдържание – той предпочита слушателите сами да се досещат за него или просто да тълкуват музиката по своему. В Четвъртата си симфония той нарушава това правило, но го прави преди всичко от благодарност. Програмата, изложена в писмото му до Надежда фон Мек, не отговаря напълно на неговия замисъл, а само се приближава до него – може би защото Чайковски не желае да разкрие съкровените си мисли, а в същото време не може да откаже на благодетелката си. В отговор на нейната молба той пише: „Само на Вас мога и искам да разкажа за значението както на цялото, така и на отделните му части. Разбира се, мога да го направя само в общи линии. Интродукцията е същността на цялата симфония, нейната безусловно главна мисъл. Това е ФАТУМЪТ, тази фатална сила, която пречи на порива към щастие да достигне до целта си, която ревниво пречи на благополучието и покоя да бъдат пълни и безоблачни, и като Дамоклиев меч виси над главата и неотклонно, и постоянно трови душата. Тя е непобедима и никога не можеш да я надвиеш. Остава само да се смириш и напразно да тъгуваш…“ Премиерата на творбата се е състояла на 22 февруари 1878 в Москва, на концерт на Руското музикално общество, под диригентството на Николай Рубинщайн. В редица европейски страни симфонията е известна още и под заглавието „Фатум“ или „Съдба“.

Снимка: operasofia.bgБаритонът Атанас Младенов
(на снимката вляво) завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков. Специализира в Българския културен институт „Борис Христов” в Рим. Учи при Евгения Дундекова в Държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия. Участва в летни Академии и Майсторски класове по оперно пеене в България, Италия и Испания. От 2012 г. е солист в Софийската опера и балет, където изпълнява ролите на Белкоре в „Любовен еликсир” на Доницети, Пинг в „Турандот” на Пучини, Борислав в едноименната опера на Маестро Георги Атанасов, Онегин в „Евгений Онегин” на Чайковски и др.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Удсток, Woodstock 1969

Годината с пореден номер 2019 се оказа преизпълнена с половинвековни юбилеи: местни и световни. Едни от тях – добре запомнени, други пък – добре забравени. Сред първите е, без съмнение, фестивалът Woodstock, Удсток: последната естествена, по своему красива и масова свободна изява, попречила да се разкрие скритият, отблъскващ свят на бизнеса-и-рок-енд-рола..

публикувано на 17.08.19 в 12:15

„Граф Ори”, опера в две действия, от Джоакино Росини (съдържание)

Премиерата на творбата се е състояла на 20 август 1828 година в Париж Действащи лица: Граф Ори – тенор Губернаторът - баритон Графиня Адела Формутие - сопрано Изолие - мецосопрано Рембо - баритон Рагонда - мецосопрано Алис - сопрано Първо действие Граф Формутие заминава на кръстоносен поход, като оставя сестра си Адела и приятелката й..

публикувано на 16.08.19 в 17:25
Хуан Диего Флорес

Хуан Диего Флорес в операта „Граф Ори” на Росини

Този перуанец днес е най-известният оперен певец. Нарича се Хуан Диего Флорес и присъствието му на всяка сцена е гаранция за успех. Сред ценители от цял свят той е прочут като мистър 9 До-та, а партията на Тонио е негова запазена марка, въпреки, че от скоро се опитва да избяга от този образ. Роден е на 13 януари 1973 г. „Гласът на Хуан Диего Флорес е..

обновено на 16.08.19 в 17:21
Танцовият състав от Якоруда

Съборянско лято: Националният събор на гара Аврамово – празник за приятелите на теснолинейката

Пъстро и динамично е фестивалното лято тази година. Народната музика и темпераментните български танци събират изпълнители и публика на различни по форма и съдържание събития – фестивали, конкурси, събори. За втори път едно нетрадиционно за подобни прояви място в Западните Родопи посреща гости от различни краища, създава свеобразен празник. Поляните около..

публикувано на 16.08.19 в 09:15
Светлана Тарашоева и Мими Николова

Мими Николова - една естрадна легенда

С естрадната легенда Мими Николова разговаряме за това, откъде започва нейната кариера, как става известна и как е избрана да изпълни песента на Петър Ступел „Замълчи, замълчи“ за филма „Любимец 13“. Певицата разказва за взаимоотношенията между големите имена на българската естрада, за приятелите си сред тях, за джазкариерата си и за това, как..

публикувано на 14.08.19 в 15:05