Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР обещават пролетно настроение с музиката на Пипков, Рахманинов и Чайковски

19 април, петък, 19.20 часа – зала „България“. Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

Симфоничният оркестър на БНР
Снимка: архив

Десетият концерт от юбилейния, 70-и сезон на радиосимфониците е вдъхновен от най-прекрасния и любим на всички сезон – Пролетта! Под диригентството на Марк Кадин и с участието на певците от Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова, и солиста Атанас Младенов (баритон) ще бъдат изпълнени: Симфонична сюита „Пролет над Тракия“ на Любомир Пипков (тази година се навършват 115 години от рождението на големия български композитор!), Кантата „Пролет“ от Сергей Рахманинов и Симфония №4 във фа минор от Пьотр Илич Чайковски.

„България не е единствената страна, където музиката намира почва в широките народни маси, но у нас повече, отколкото другаде, това се дължи на вродения музикален инстинкт“ – това са думи на големия български композитор Любомир Пипков. Един от представителите на т.нар. „второ поколение български композитори“, той достойно се нарежда сред видните музикални творци на 20-и век. Френският композитор Пол Дюка, който е негов учител, казва за него „Това е един от най-интересните артисти на нашето време“. Музикалният език на Пипков не разчита на фолклорния цитат, а вплита органичното българското звучене в самата тъкан и същността на произведенията му. Творчеството на композитора, което обхваща всички жанрове от неговото време, не само впечатлява със своето емоционално богатство, но и отразява активната му гражданска съвест. Неслучайно Пипков е определян като водеща личност в музикалната ни култура през 30-те - 70-те години на 20-и век.

„Пролет над Тракия“ е създадена като сюита за камерен оркестър през 1938 година, две години след първата постановка на операта  „Янините девет братя“, която с появата си предизвиква истински публичен скандал, и година преди  композиторът да завърши Първата си симфония. Това е плодотворен период за Пипков – време, в което той бележи успехи не само в творческата си биография, но и развива интензивна обществена дейност. Сюитата е в три части: Пролет над Тракия, Песен от далече, Пролетен вятър.  

Кантатата „Пролет“ на Сергей Рахманинов е завършена през 1902 година. След фаталната премиера на неговата Първа симфония през 1897 година, която завършва с провал, Рахманинов дълго време не е в състояние да композира. Той става втори диригент в московската Руска частна опера, където се сприятелява с младия Шаляпин; след това, през 1899 година заминава на гастроли зад граница като пианист, а лятото на 1900 година прекарва в Генуа. Едва сега композиторът се решава отново да започне да пише музика и започва работа над Втория си клавирен концерт и симфоничната поема „Франческа да Римини“.

Вторият клавирен концерт има огромен успех, неговата премиера е през месец декември 1901. Скоро след това, през пролетта на 1902, Рахманинов се обръща към жанр, който е нов за него – кантатата. Така се появява кантатата „Пролет“ по стихотворението на Некрасов „Зеленият шум“. Много е вероятно създаването на това светло, пропито с утвърждаване на любовта произведение да се дължи на чувствата на самия композитор: именно през тази пролет е сватбата му с Наталия Александровна Сатина.

Кантатата е изпълнена за първи път на 11 март 1902 година на деветото симфонично събрание на Московското филхармонично общество. Изпълнители са баритонът Александър Смирнов и хорът на любителите на музиката под диригентството на Алексей Зилоти. Публиката приема произведението много радушно, а Съветът за поощряване на руските композитори и музиканти присъжда на Рахманинов за тази творба наградата „Глинка“.

В писмото на Пьотр Илич Чайковски до Надежда фон Мек от 1 май 1877 година за първи път се споменава Четвъртата симфония, замисълът на която възниква в тежко за композитора време – след тежка душевна криза, предизвикана от неудачната му женитба, той избягва от жена си в Петербург. „Аз жестоко се подигравах миналата зима, когато пишех тази симфония, и тя е точно отражение на онова, което изпитвах по онова време“ – съобщава Пьотр Илич, без да навлиза в подробности за какви точно подигравки става дума. Симфонията става равносметка на цялостното предшестващо творчество на композитора и открива нов етап в него, хвърляйки светлина върху нови, по-дълбоки перспективи не само в симфонизма на Чайковски, но и без преувеличение, в развитието на симфонизма като цяло.

Много оркестрови съчинения на Чайковски са свързани с напълно конкретно съдържание. В същото време композиторът не обича да разкрива това съдържание – той предпочита слушателите сами да се досещат за него или просто да тълкуват музиката по своему. В Четвъртата си симфония той нарушава това правило, но го прави преди всичко от благодарност. Програмата, изложена в писмото му до Надежда фон Мек, не отговаря напълно на неговия замисъл, а само се приближава до него – може би защото Чайковски не желае да разкрие съкровените си мисли, а в същото време не може да откаже на благодетелката си. В отговор на нейната молба той пише: „Само на Вас мога и искам да разкажа за значението както на цялото, така и на отделните му части. Разбира се, мога да го направя само в общи линии. Интродукцията е същността на цялата симфония, нейната безусловно главна мисъл. Това е ФАТУМЪТ, тази фатална сила, която пречи на порива към щастие да достигне до целта си, която ревниво пречи на благополучието и покоя да бъдат пълни и безоблачни, и като Дамоклиев меч виси над главата и неотклонно, и постоянно трови душата. Тя е непобедима и никога не можеш да я надвиеш. Остава само да се смириш и напразно да тъгуваш…“ Премиерата на творбата се е състояла на 22 февруари 1878 в Москва, на концерт на Руското музикално общество, под диригентството на Николай Рубинщайн. В редица европейски страни симфонията е известна още и под заглавието „Фатум“ или „Съдба“.

Снимка: operasofia.bgБаритонът Атанас Младенов
(на снимката вляво) завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков. Специализира в Българския културен институт „Борис Христов” в Рим. Учи при Евгения Дундекова в Държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия. Участва в летни Академии и Майсторски класове по оперно пеене в България, Италия и Испания. От 2012 г. е солист в Софийската опера и балет, където изпълнява ролите на Белкоре в „Любовен еликсир” на Доницети, Пинг в „Турандот” на Пучини, Борислав в едноименната опера на Маестро Георги Атанасов, Онегин в „Евгений Онегин” на Чайковски и др.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Оперният сезон в Лиеж завърши с „Пуритани“, облечени от фамозния Кристиан Лакроа

Кралската опера на Валония в Лиеж завърши сезона с пет спектакъла на „Пуритани“ на Винченцо Белини – един от най-ярките представители на италианския оперен стил белканто. Композиторът умира едва на 34 години в Париж през 1835, девет месеца след премиерата на „Пуритани“ в Италианския театър. Тази ранна кончина е изходната точка в режисурата на французина..

публикувано на 21.07.19 в 12:30

Приказен финал на оперния сезон в Брюксел

Настоящият сезон на Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел завърши с рядко играната в Западна Европа опера на Николай Римски-Корсаков „Приказка за цар Салтан“. Либретото на Владимир Белски следва достоверно любимата на всички руски деца едноименна приказка на Александър Сергеевич Пушкин. Творбата вижда бял свят през 1900 година в частния московски театър..

публикувано на 21.07.19 в 12:00
 „Това знаме никога няма да се вее“

Човек на Луната

„ Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството “   „Това знаме никога няма да се вее“ – няма как да забравя тези думи, изречени от човека, който през лятото на 1969-та коментираше на живо по Българската телевизия космическата одисея „Аполо 11“ с полет до Луната: прилуняването на космическия модул в Морето на..

публикувано на 20.07.19 в 09:10

Херман Прай – възхитителен като Фигаро в „Севилският бръснар“

Световната кариера на знаменития немски баритон започва тъкмо с тази роля след дебюта му в Щаатсопер – Виена през 1957 година, а сетне и в Залцбург. През 1959 Баварската опера в Мюнхен осъществява легендарна постановка на Бръснаря с Херман Прай, Ерика Кьот и Фриц Вундерлих в главните роли. „Не само гласът на Херман Прай е възхитителен“, пишат в..

публикувано на 19.07.19 в 15:20

„Севилският бръснар” от Джоакино Росини, опера в три действия (съдържание)

Либрето: Чезаре Стербини – по едноименната комедия на Бомарше Премиера: 20 февруари 1816 г. в театър „Арджентина”, Рим Действащи лица: • Розина, подопечна на доктор Бартоло – сопран • Доктор Бартоло – бас • Граф Алмавива, местен благородник, използва псевдонима Линдоро – тенор • Фигаро, Севилски бръснар – баритон • Фиорелло, слуга на..

публикувано на 19.07.19 в 12:28