Звукови хроники „Фолклор и композиторско творчество“: Марин Големинов – Езически и християнски видения

Снимка: личен архив

Балетът „Нестинарка“ е изключителен пример за това как един шедьовър в началото на творческия път на млад композитор сякаш програмира цялото му бъдещо творчество. „Нестинарка“, постановката на Маргарита Арнаудова, 1986 г. Снимка: operasofia.bgМного са нишките, които водят към следващите опуси – езически и лирични образи, гамата от изразни средства, типичният големиновски лаконизъм на изказа.

Фолклорът е начин на чувстване, на мислене при Големинов. Той е израстнал с мистиката и музикалните образи на Западна България (роден е в Кюстендил).

Към фолклора проявява и чисто научен интерес – многобройни са теоретичните му разработки на тема „българско звукотворчество“. Големинов не цитира, той интерпретира фолклора. Намира българския фолклор за много податлив за прилагане на съвременни композиционни средства: за нови хармонични и контрапунктични хрумвания.

Езическата стихия и лиричните образи от „Нестинарка“ ще слушаме в Духов квинтет № 2, Пет скици за струнен квартет, Прелюд, ария и токата, Старобългарски квартет, Шопофония и др.

Слушайте „Звукови хроники“, посветени на Марин Големинов, в три последователни понеделника – 13, 20 и 27 май, от 17.30 часа