Николай Караджов и неговата „Тишина“

Всъщност картините на Николай Караджов, в някаква степен могат да бъдат определени като автобиографични. те оголват неговата природа, тази, която обича тишината и затова може  би не се отказва от класическата живопис. Изложбата на този русенски художник в галерия „Контраст“ се нарича „Тишина“, и както споделя професор Аксиния Джурова, която представи художника в пространството на галерията, „…изложбата ни приканва да влезем с тихи стъпки в нея, да се откъснем от шумния водовъртеж на ежедневието, да се пореем в „небитието“, което Николай Караджов ни поднася с духовен трепет“…

Това са картини, в които подробностите и детайлите са изчистени, предимно човешки фигури, разположени в различни пози, а главите на неговите женски образи са покрити с качулки, прикриващи самотата. Това са своеобразни Мадони от нашата иконография или изкуството на Веласкес, който той обожава като художник. Едно особено състояние на нирвана, на вътрешна вглъбеност и усещане, че животът е преходен, но състоянията на тези сякаш нетленни мъжки и женски образи, са лишени от преходност и самота. Те принадлежат към бъдещето, затова тази живопис е била и ще бъде личната орис на художника.

С тези качества на своята живопис Николай Караджов през годините има много поръчки за черкви и дарения към тяхната обител. Художникът дарява на католическата черква „Света Ана“ в родното си село Малчика (Плевенска област) копие на картина на Леонардо да Винчи „Мадоната от пещерата“. По молба на католическата църква рисува портрет в цял ръст на епископ Евгени Босилков, обявен за блажен. По поръчка на Българската православна църква Николай Караджов прави преди години портрет на патриарх Неофит, в одежди на русенски митрополит, когато е пребивавал в Русе.