Виолончелистът Атанас Кръстев и пианистът Марио Ангелов са солистите в предпоследния за сезона концерт на радиосимфониците

17 май, петък, 19.20 часа – зала „България“. Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

Атанас Кръстев
Снимка: СМС

На финалната права на един изключително успешен юбилеен сезон, музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент Марк Кадин са подготвили за своите почитатели изключително интересна програма. Три от включените в нея произведения ще прозвучат за първи път на българска сцена – това са „Тиха музика“ на украинския композитор Валентин Силвестров и двете сюити с филмова музика: „Дама Пика“ от Сергей Прокофиев и „Мъртви души“ – на Алфред Шнитке. Ще бъде изпълнен и Концертът за виолончело и оркестър №1 в ми бемол мажор, опус 107 от Дмитрий Шостакович , в който солист ще бъде талантливият млад български виолончелист Атанас Кръстев.

Атанас Кръстев е носител е на "Златна муза" през 2007 и "Кристална лира" през 2012. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Анатоли Кръстев. Специализира при проф. Наталия Шаховская в Мадрид и посещава майсторски класове при Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес и др. Концертира в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия и Бразилия.

„Аз не пиша нова музика. Моята музика е отговор и ехо на онова, което вече съществува“ – това са думи на украинския композитор Валентин Силвестров. Роденият през 1937 година в Киев музикант е известен с постмодерния си музикален стил. Голяма част от неговите творби, макар и не всички, биха могли да бъдат определени като неокласически и постмодернистични. Използвайки традиционни тонални и модални техники, Силвестров създава една наистина уникална и деликатна палитра от драматични и емоционални пластове.
През 1974 година, намирайки се под силен натиск да се съобразява с официалните предписания на господстващия социалистически реализъм, и излизайки от събрание на композиторите в знак на протест срещу нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия, Силвестров предпочита да се оттегли от светлината на прожекторите и започва да се отказва от предишния си модернистичен стил. Именно в този период (1977 година) той създава своя цикъл „Тихи песни“, който е предназначен да се изпълнява, така да се каже „насаме“. По-късно, след разпадането на Съветския съюз, Силвестров започва да композира духовни и религиозни творби, в които се усеща влиянието на стила на руската и украинската православна литургична музика.

Концертът за виолончело и оркестър №1 в ми бемол мажор, опус 108, от Дмитрий Шостакович се смята за една от най-трудните творби, писани за виолончело, заедно със Симфония-кончертанте от Сергей Прокофиев, която по думите на Шостакович е послужила като импулс за създаването на неговото собствено произведение.
Концертът е започнат на 1 май 1959, за което свидетелстват бележките на композитора в полетата на партитурата. Цялостно творбата е завършена на 20 юли същата година в Дома за творчество на композиторите в Комарово.
Първият виолончелов концерт на Шостакович е написан в доста необичайния за инструментален концерт четиричастен цикъл (Allegreto, Moderato, Cadenza – Attacca, Allegro con moto). Подобни образци до този момент се срещат сравнително рядко – от многобройните романтични виолончелови концерти само концертът на Елгар (написан през 1919) е в четири части, а от концертите от 20-и век – Симфонията за виолончело и оркестър на Бритън, написана през 1963 година, която, както и първия концерт на Шостакович, е създадена за Мстислав Ростропович и е изпълнена за първи път от него в Москва през 1964 година.
Причината Шостакович да се обърне към четиричастния цикъл е намерението му да превърне каденцата в отделна част. Това решение не идва изведнъж – в първоначалния вариант каденцата липсва и концертът е тричастен. В много отношения композиторът се вдъхновява от Симфонията-кончертанте на Прокофиев. Но за разлика от Прокофиев, който си сътрудничи активно с Ростропович в процеса на работа над симфонията-кончертанте, Шостакович винаги представя на изпълнителя вече напълно завършено произведение. Ростропович, за когото е написан и комуто е посветен първият виолончелов концерт, узнава за това от вестника, където е публикувано интервю с композитора. Поканен да бъде първият изпълнител на творбата, музикантът заминава за Ленинград на 2 август и там научава концерта наизуст за четири дни. Премиерата на виолончеловия концерт е в Голямата зала на Ленинградската филхармония на 21 септември 1959 г. Свирят Мстислав Ростропович и Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. В Москва концертът е изпълнен на 9 октомври 1959, отново от Ростропович, с Държавния симфоничен оркестър, дирижиран от Александър Гаук. Американската премиера на творбата е на 6 ноември 1959 във Филаделфия с Филаделфийския оркестър, дирижиран от Юджийн Орманди, а английската – на фестивала в Единбург на 8 септември 1960 година.

Сюитата „Дама Пика“ на Сергей Прокофиев има доста интересна история. През 1937 трябвало да бъде отбелязана стогодишнината от деня на смъртта на Сергей Пушкин. За тази забележителна дата се подготвя голяма програма. Прокофиев написва „Дама Пика“ (режисьор на продукцията на „Мосфилм“ е Михаил Ром). Освен нея са предвидени „Евгений Онегин“ за спектакъла на Камерния театър на Таиров,, „Борис Годунов“ за Майерхолд и „Моцарт и Салиери“ за студийния театър на Юрий Завадски. По разни причини обаче постановките на „Борис Годунов“ и „Евгений Онегин“ не се състояват. Не излиза и филмът. Впоследствие Прокофиев практично решава да включи най-добрите фрагменти от музиката си към филма в други произведения (включително симфонии и опери!). През 1960 година големият диригент Генадий Рождественски прави от фрагментите на тази партитура сюитата „Пушкиниана“, която включва 13 части.

Марио Ангелов
Творчеството на Алфред Шнитке е характерно с острата си насоченост към проблемите на съвременността, към съдбата на човечеството и човешката култура. За Шнитке са характерни мащабните замисли, контрастната драматургия, напрегнатата експресия на музикалния звук. В произведенията му намират отклик както трагизмът на атомната бомбардировка, борбата с несекващото зло на земята и моралната катастрофа на човешкото предателство, така също и призивите към доброто, заложено в човешката природа. Шнитке е роден създател на мащабни музикални платна и концепции. Музиката му отразява дилемите между света и културата, доброто и злото, вярата и скептицизма и е характерна с емоционално изразената си философия.
Основните жанрове в творчеството на Шнитке са симфоничните и камерните, но композиторът създава и истински новаторски страници за киното. Негова е музиката към филмите „Агония“, „Стъклената хармоника“, „Рисунките на Пушкин“, „Малки трагедии“, „Издигане“, „Мъртви души“ и др. Художественият петсериен филм „Мъртви души“ на режисьора Михаил Швайцер излиза през 1984 по първия том на едноименния роман на Николай Василиевич Гогол. Телевизионната премиера е на 19-24 ноември 1984 г. по първа програма.

В премиерното изпълнение този петък на сюитата из музиката на Шнитке към филма „Мъртви души“, солист ще бъде великолепният пианист Марио Ангелов, чиято творческа дейност включва многобройни самостоятелни изяви и концерти на международни сцени и от доста години е свързана с Радиосимфониците.