„Врач“ – роман за разказвачеството

Автор:
Чешкият писател Мартин Ришави
Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов

„Врач“, новият роман на чешкия писател и режисьор Мартин Ришави беше представен снощи в София. Тази вечер от 18.00 часа в галерия U Park авторът ще се срещне и с пловдивските си читатели.

Главният герой в романа на Мартин Ришави, съставен от две самостойни, но сходни и свързани повести, е бивш театрален режисьор, преквалифицирал се в диспечер в московската служба по чистотата. Светът, животът в Русия, театърът, обществените процеси, житейските истории, естетическите му възгледи и всичко останало читателят „слуша“ с гласа на този герой-разказвач, който сякаш не може да спре, докато не побере и навърже в речта си цялото земно съществуване. Привидно поток или дори потоп на мисълта, „Врач“ неусетно и всъщност неотклонно ни води през сюжета.

Мартин Ришави е роден в 1967, в Прага. Учил е биология и драматургия. Преподава сценаристика и драматургия във легендарната Академия за филмово изкуство в Прага (FAMU). Много от документалните му филми са посветени на Сибир. Два от романите му „Пътища към Сибир“ (2008) и „Врач“ (2010) печелят престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“.

„Едно от най-големите достойнства на този роман е, че той е наистина неочакван и оригинален със начина, по който е изграден“ каза напредставянето на романа в Чешия център литературоведката Ани Буова. „Той не се стреми да се впише в някакви актуални тенденции, стилистики или теми на съвременната литература, а  отстоява някакво свое място и своя оригинална тематика.

Все пак литератури като българската и чешката, традиционно наричани малки литератури, рядко се занимават с други страни, те са по-често вгледани в самите себе си и собствената си литература, история или съвременност, а когато гледат на някъде другаде това обикновено е към големите метрополии. Това обръщане към една друга реалност не е толкова често явление. При това тази руска действителност не е представена от гледната точка на чужденеца, а е разказана отвътре, през очите на един бивш руски театрален режисьор.“