Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Държавна самодейност

По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ. Те са щедро финансирани, строят се и се ремонтират читалищни сгради, откриват се всевъзможни състави, назначават се професионални ръководители. Фолклорът навлиза в кръга на най-представителните и масови читалищни дейности, но „обработен“ и предназначен за сцена. Въпреки че в този период се въвежда по руски модел понятието „художествена самодейност“, на практика, особено в по-големите центрове, читалищните школи, състави, оркестри и хорове, работят почти професионално.

Една от най-важните промени, които настъпват, е насочването на читалищната дейност към децата. Мрежата от дублиращи се културни институции и управления, част от които е и читалището, са натоварени със задачата да формират мирогледа на социалистическия човек и да държат здраво курса на партийната политика. Въпреки това, читалищата продължават да са територия на творческия дух, любовта към знанието, словото, изкуството. Много от музикалните школи, актьорските състави, танцовите формации, хоровете и оркестрите са на изключително високо равнище. От читалищата поемат пътя си към професионалната и творческата си изява някои от най-талантливите актьори, музиканти, художници и т.н. Народното читалище остава мястото за срещи и общуване и духовен център, особено в малките селища.

Как се променя обликът на българските читалища след 9 септември 1944 г. разказват Николай Дойнов, председател на съюза на народните читалища, доц. д-р Венцислав Велев, Невена Раева, секретар на читалище „Просвета“ в Перущица, Веска Кирилова, зам.-председателка на казанлъшкото читалище „Искра“ и Дени Евстатиева, секретар на читалище „Аура“ в София.