Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За делата на малките и големите

БНР Новини
Николай Милчев и Ирина Вълчанова
Снимка: Здравко Петров

Представяме ви Николай Милчев, поет и преподавател по български език и литература. Той беше гост на предаването „Семейно радио“ в деня, в който почитаме делото и паметта на поета и революционер Христо Ботев. В центъра на разговора е силата да отстояваш себе си, но и разстоянието, което ни дели от мечтите и идеалите ни. Срещата на Ирина Вълчанова с Николай Милчев започва от това защо честваме смъртта на Христо Ботев, а и на Васил Левски, а не тяхното раждане, след като кончината и на двамата е свързана с предателство. Темата за мита за тяхната баладична смърт минава и през това, че малкият човек винаги ще се съизмерва с техните образи на гиганти на духа. Няма как да не си дадем сметка обаче, че често, когато говорим и мислим за подобни личности, сме склонни  към високопарност и клишета.

„Високопарност е едно, клишета е второ, а опит за осмисляне на това, което са направили те, е трето. Ботев издава една стихосбирка, заедно със Стефан Стамболов и се обезсмъртява, а „стихосбирката“ на Левски, с която той прави същото, е неговото тефтерче. Едната стихосбирка излиза от печатница, а другата – изпод самара на коня. Нещо велико! И в това тефтерче на Левски има записано едно Ботево стихотворение. Самият Апостол се е опитал да пише стихове. Чистотата на тефтерчето на Левски е равна на силата на метафоричността и гениалността на Ботевата поезия. А ние употребяваме високопарни думи за тях, защото сме безсилни да осмислим една проста работа – как ей така, без да се надяваш на нищо, отиваш да дадеш живота си“ – заявява Николай Милчев.

В разговора на Ирина Вълчанова с Николай Милчев ще чуете още за писмото на Ботев до Тодор Пеев и за вечната връзка между делата на „малките“ и „големите“ хора.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18