Мечтания

Клаудио Монтеверди и Томас Долби

Съчетаваме копненията на Шака Кан, Васил Найденов, формацията „Тото“ и необузданите рок-джаз-нео-суинг автомобилни мечти на Томас Долби (Thomas Dolby)… с чувствената лежерност на бароковите любовни въжделения в творби на Клаудио Монтеверди (Claudio Monteverdi). Италианският майстор успешно съчетава ролите на теоретик и практик, за да се включи в учението за афектите. В предговора към своите военни и любовни мадригали от 1638 година Монтеверди описва средствата, способни да изразят трите основни афекта на човека – ярост, умереност и смирение. Веднага е последван от негови колеги музикални теоретици (Андреас Веркмайстер, Фридрих Вилхелм Марпург) и композитори (Йохан Матезон, Йохан Йоаким Кванц).


Добре е да се знае, че обяснявайки или практикувайки теорията на афектите, авторите от тази епоха не търсят толкова универсалността, колкото доказателство за безграничната власт на музиката! Йохан Матезон (Johann Mattheson) пише по тази тема: „С обикновени инструменти може много добре да се представи величието на душата, любовта, ревността, мечтата, страстта. Могат да се предадат без думи всички сърдечни увлечения чрез прости акорди и тяхното свързване, така че слушателят да схване и разбере развитието, съдържанието, мисълта на музикалната реч като че ли е действително изговорена“. Но Монтеверди държи на благотворния синтез между слово и музика като вниманието му към инструменталните тембри се допълва и чрез играта с тоналностите – мажорни и минорни.

По отношение на ритмиката забелязваме неговия стремеж към премахване на поредицата от равни, пулсиращи стойности, за да нюансира движението и да създаде неочаквани акценти и гъвкави синкопи. Именно това е т.н. прочут „монтевердиев“ стил Кончитато (възбуден, трепетен). Практика, впрочем, останала до наши, активно използвана в популярния жанр, в музиката, която все още наричаме „рок“.

Вторник, 11 юни, 23.00 часа